Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Всъщност до края на деня никой не чу нито дума от Джак Уест-младши.

В 02:55 Уест най-сетне изпрати сигнал да бъде взет… от позиция на цели 100 километра северно от теснината между скалите, в която се намираше Убежището на Хамилкар — позиция, която означаваше, че се намира навътре в Средиземно море!

Географските координати показваха, че това е малък италиански курортен остров, на който за щастие имаше самолетна писта.

Хората на острова за дълго щяха да запомнят нощта, когато тъмният джъмбо-джет 747 кацна без предупреждение и без разрешение и изпълни майсторско приземяване на късата, непредназначена за самолети от този клас писта.

Те така и не разбраха нито какъв е този самолет, нито с каква цел се е отбил за кратко на островчето им.

След два дни една от леководолазните експедиции за туристи щеше да се натъкне на шейсетгодишна подводница от времето на Втората световна война, заседнала на рифа откъм южния нос на острова — подводница, която само два дни преди това не се бе намирала тук.

На кулата й бе изписано U-342 .

От този ден това място щеше да се превърне в любимото за гмуркания от страна на туристите и местните жители.

Намръщеният като буреносен облак Уест влезе в салона на „Халикарнас“ и без да спира или да проговаря на който и да било от хората си — дори на Лили! — стисна Магьосника за лакътя, помъкна го към опашката на самолета и изсъска:

— В кабинета. Веднага!

Уест затръшна вратата и рязко се извърна.

— Магьосник! Сред нас има шпионин.

— Какво?!

— Нали знаеш: „Излъжи ме веднъж — срам за теб. Излъжи ме втори път — срам за мен“ — натъртено каза Уест. — Защото вече втори път Джуда и американците се появяват на мястото, където се намираме, само часове след като сме пристигнали. Съгласен съм, че в Судан имаше място за съмнения, понеже по принцип те биха могли да проследят дотам и европейците. Но Тунис… Тунис е съвсем различна история. Първо, европейците не се появиха в Тунис. Второ, дори да приемем, че Джуда разполага със свое копие от Текста на Калимах, той пак не би могъл да намери Убежището на Хамилкар. Защото това може да стане само с помощта на Евклидовите инструкции, а единственият екземпляр от тях е в наши ръце. И въпреки това те пак се появиха по петите ни. Изводът е, че някой от екипа ги насочва . Или излъчва сигнал за проследяване, или по някакъв начин е съобщил на Джуда къде се намираме.

Лицето на Магьосника посърна. Мисълта, че сред тях има предател, му причиняваше физическа болка — той имаше чувството, че всички са като едно голямо семейство.

— Джак… работим с тези хора вече десета година. Как може някой от тях да застраши мисията ни сега?

— Стреч не е с нас от десет години. Няма нужда да ти напомням, че той се присъедини само преди три. И не беше част от първоначално сглобения екип. Натресе ни се, без да ни пита, нали? На всичко отгоре представлява Израел, а не коалицията на малките държави.

— Но той стана част от екипа, Джак — каза Магьосника. — Всички знаем, че между него и Мечо Пух има по-особени отношения, но те не са на личностна основа. Искам да кажа, че общо взето, той добре се вписа.

— Вписал се… Ако не комуникира тайно от нас с Мосад, ще си изям каската — ядосано отговори Уест.

— Хммм… това може би е вярно.

Уест реши да предложи друга възможност:

— А Мечо Пух? Арабският свят изостава от Запада с петстотин години. Те биха дали мило и драго да сложат ръка върху Пирамидиона, а бащата на Пух, шейхът, много енергично държеше Обединените арабски емирства да са част от тази мисия.

— Остави това, Джак, Мечо Пух би застанал на пътя на автобус, ако това би спасило Лили. Друго предположение?

— Дългоух тренираше при Джуда в Коронадо, Щатите, няколко месеца преди началото на нашата мисия…

— Товарен влак — простичко отговори Магьосника.

— Това пък какво означава?

— Ако Мечо Пух би спрял с тялото си засилил се автобус, за да спаси Лили, Дългоух би се изправил пред товарен влак заради нея. Освен това, доколкото си спомням, ти самият някога си бил във военноморската база в Коронадо и дори си изкарал цял курс на обучение под ръководството на Маршал Джуда и ГЕС. Да не говорим за мистериозната ви съвместна работа по време на Пустинна буря.

Уест се отпусна на стола и отново премисли възможностите.

Проблемът с многонационалните екипи като техния бе в мотивацията на отделните му членове — човек никога не може да е сигурен дали всеки гледа на общата цел като на своя лична.