Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Дори Мечо Пух беше впечатлен.

— Добър изстрел, израилтянино. Колко пъти можеш да го повториш?

— Колкото е нужно, докато не измислиш начин да ни изведеш оттук, арабино — невъзмутимо отговори Стреч; следеше в прицела си втория носещ се към тях снаряд.

Мечо Пух се замисли над ситуацията, в която се намираха. Акведуктът беше разрушен и по него не можеше да се мине. Главният вход на крепостта бе пълен с изтичаща през него кал и лава. Не можеше да направи нищо. А основната пукнатина, с всичките й клопки и смъртно опасни водовъртежи, се охраняваше от Калис и неговия ГЕС-отряд.

— В капан сме — каза той и се намръщи.

— Няма ли някакъв друг изход оттук? — попита Дългоух.

— Това място е запечатано от векове — отговори Магьосника.

Всички се смълчаха.

— А защо не опитаме нагоре? — обади се тъничък гласец.

Всички се обърнаха.

Беше Лили.

Тя сви рамене и посочи покрития с гранитни греди таван над върха на кулата.

— Не можем ли да излезем оттам? Може би ако използваме зарядите на Мечо Пух…

Смръщеното изражение на Мечо Пух се смени с широка усмивка.

— Млада госпожице, вашият стил определено ми харесва.

Минута по-късно — Стреч държеше насочваните към тях реактивни снаряди на безопасно разстояние — Мечо Пух изстреля кука за захващане към тавана на пукнатината в зоната точно над кулата.

Куката бе от специален тип и можеше да се забива в скала, само че този път към нея вместо въже бяха закрепили заряд Семтекс-IV.

Куката полетя нагоре, заби се в тавана и остана там.

Хиляда и едно…

Хиляда и две…

Хиляда и три…

Семтексът експлодира.

Огнена топка. Взрив. Облак прах.

И след това, някак с нежелание, бавно, с протяжно скърцане, една от масивните гранитни греди бавно се пречупи, двата й края изскочиха от гнездата си, а после тя падна, като остави отвор в „гредореда“. Беше голяма колкото калифорнийска секвоя и стоварването й във водата долу предизвика мощен гейзер.

През покрива се посипа дебела струя пясък… а след няколко секунди ослепителен слънчев лъч проникна през пролуката и озари пукнатината по напълно нов начин.

Мечо Пух и останалите бяха загубили представа за времето, за това колко дълго са в пукнатината. Сега по слънцето навън разбраха, че е ранен следобед.

Хората на Калис продължаваха да ги обстрелват. А Стреч продължаваше методично да сваля реактивните снаряди — един по един.

Резултатът от работата на заряда семтекс бе голям правоъгълен отвор в тавана. Дългоух изстреля втора кука, само че този път към нея имаше привързано въже.

Куката излетя през отвора, изчезна в слънчевата светлина навън, падна и здраво се закачи за нещо, което не можеха да видят отдолу.

— Качваме се! — извика Мечо Пух. — Дългоух — ти си пръв. Стреч — ти си последен.

— Не се изненадвам — измърмори Стреч.

— Магьосник, обади се на „Халикарнас“ и изпрати сигнал за повикване.

— А Ловеца? — попита Лили.

— Ще ви настигна — разнесе се глас в слушалките на всички.

Гласът на Уест.

— Направих снимки на частите — продължи той. — Но не мога да се присъединя към вас в момента. Ще трябва да се измъкна оттук отделно. Ще ви се обадя.

И те започнаха да се катерят нагоре по въжето, към ослепителната слънчева светлина, а Стреч продължаваше да ги защитава с невероятните си умения на стрелец.

Когато установи, че е останал сам, Стреч на свой ред се хвърли към висящото въже, вкопчи се в него и ловко започна да се катери към спасението.

Почти веднага след това под краката му се заби снаряд и с оглушителен трясък лявата кула на Убежището на Хамилкар избухна като фойерверк, изстрелвайки във всички посоки каменни блокове и натрошена скала — отломки, които се разлетяха във вътрешността на пукнатината, преди да се посипят във водата долу.

А когато димът се разсея, се видя, че острия връх на кулата го няма: горната й част бе обгоряла и опушена, а балконът просто бе изчезнал. Величествената кула бе като обезглавена.

А над останалото от нея бе правоъгълният отвор в тавана, през който невъзмутимо продължаваше да струи прекрасна слънчева светлина.

От Мечо Пух и хората му нямаше и следа.

„Халикарнас“ щеше да ги вземе до десетина минути — вече се снишаваше към пустинната равнина за операция, известна като „бързо извеждане“.

А Уест не им се обаждаше.

Когато „Халикарнас“ излетя и се измъкна на американските войски, установили базата си край един кратер на три километра западно от скритото Убежище, контактът с Уест изглеждаше окончателно загубен.