Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

— Нямам избор. Ще трябва да мина по този път!

— Джак! — извика Магьосника.

— Какво?

— Джуда използва машина за пробиване на тунели, за да стигнат хората му дотук по запълнения изкопен тунел! Възможно е да планират изнасяне на частите оттам. Погледни твоята скица. Може да имаш възможност да им хвърлиш едно око. Може не всичко да е загубено!

— Ще видя какво мога да направя! — Уест кимна към разширяващото се кално езеро. — Да се махаме оттук. Повикай Скай Монстър. Качете се на „Халикарнас“! Все някак ще ви настигна.

И след тези думи се разделиха, всеки по своя път, за да изчезнат в сводестите тунели от двете страни на куполообразната зала — залата, чийто перфектно кръгъл под сега представляваше езеро от воняща тъмна кал — в центъра му имаше остров, на който лежаха единствените останки на две от някогашните Чудеса на света, сега съборени, счупени и зарязани.

Уест се хвърли надолу по тунела към акведукта с цялата скорост, с която можеха да го носят краката му. Тунелът бе дълъг, тесен и прав като стрела.

В главния тунел на крепостта Маршал Джуда и двата му екипа също бързаха — тикаха ролковите колички, на които бяха натоварени двете части на Пирамидиона.

Минаха през многоколонната зала на крепостта, излязоха в затвореното пространство на пукнатината и поеха все така надолу по рампата с канавките, спускаща се от портала на Убежището.

В левия тунел Мечо Пух, Дългоух, Стреч, Магьосника, Зоуи и Лили също бързаха с все сили по своя маршрут.

Всички имаха сериозни основания да влагат всички сили, за да избягат по най-бързия възможен начин, защото в куполообразната зала високо зад тях радиално разширяващото се кално езеро вече бе стигнало границите на кръглото помещение и бе започнало да повишава нивото си — в резултат на което скоро стигна до входовете на тунелите и преля през долните им ръбове…

… и бързо потече надолу по тях!

Три напиращи потока нажежена вулканична кал със застрашителен шепот потекоха по трите наклонени тунела.

В ограниченото пространство на страничните тунели излъчващата тъмнооранжево сияние маса течеше по-бързо, отколкото в по-широкия централен тунел.

Докато бягаше, Уест открадна секунда, за да погледне назад към застрашително нахлуващата кал — тя бе лесно видима в тъмнината на тунела, движеше се като целеустремено дяволско създание, унищожаващо всичко по пътя си. Това удвои силите му.

Неочаквано и за себе си Уест изскочи на открито и се озова на високия мост на акведукта, прекосяващ десния ръкав на Y-образното разклонение на основния канал.

Мостът бе много висок — поне 60 метра — дълъг и много тесен: по него можеше да върви най-много един човек. Причината бе, че предназначението му не беше да осигурява преминаването на хора. Повърхността му не бе нито равна, нито гладка — по-скоро представляваше половинметров канал за отвеждане на калта.

— О, боже… — възкликна Уест.

Стъпи на високия акведукт и в този момент видя хората на Джуда на пристана долу — минаваха с количките по сгъваемия железен мост. Масивната земекопна машина, спряла в отвора на новопробития тунел и пуснала моста, беше отворила капака на пробивното острие в очакване да бъде натоварена. Джуда явно възнамеряваше да я използва, за да откара с нея частите.

Уест си спомни за заръката на Магьосника и прошепна:

— Да видим дали…

Хвърли бегъл поглед на напиращата към него кал и извади своята разпечатка на древната скица:

„Добре, аз съм тук“, прецени той, като погледна десния акведукт, отбелязан с „Акведукт 2“.

Макс беше прав. Неговият мост бе свързан с изкопния тунел — същия, който Джуда бе отворил със земекопната машина, която сега щеше да използва, за да изнесе частите.

Уест вдигна поглед.

Ако побързаше, може би щеше да…

Без колебание затича по високия мост на акведукта. Междувременно далече долу хората на Джуда вече товареха двете златни трапецовидни плочи на тежката машина.

От другата страна на Y-образното разклонение Мечо Пух излезе от техния тунел в мига, когато… мостът пред него бе улучен в средата от ракетен снаряд!

Един от командосите на Джуда беше очаквал появата им и бе държал на прицел моста с гранатомета си.

РПГ-то улучи многосводестия мост в геометричния му център. Огненото кълбо на мощната експлозия се разшири във всички посоки, разхвърчаха се парчета натрошена скала. Когато облакът се разсея, се разкри гледката на прекъснатия в средата мост.

Мечо Пух се извърна… и видя неумолимо приближаващия се зад тях кален поток.