Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Легендарното огледало на Александрийския фар бе монтирано изправено като сателитна чиния на издигнатата като остров в море платформа.

Вярно, бе покрито със сива вулканична пепел, но формата му не можеше да бъде сбъркана с нищо друго. Огледалото — четири и половина метра в диаметър — бе изумително красиво.

Погледът на Уест обаче се насочи към основата му.

Тя бе трапецовидна и също покрита със сива пепел.

Изведнъж нещо придоби смисъл — многократната употреба на думата „основа“ в текстовете, които го бяха довели дотук. Той веднага си спомни съдържанието на ключа за местоположението на частта от Фарос:

Търси основата, която е била връх на Голямата кула.

И инструкциите на Евклид:

Основата е свалена преди нашествието на римляните и е отнесена в Забравеното убежище на Хамилкар.

Огледалото на Фара бе истинско чудо — в това нямаше никакво съмнение — но основата му, обикновената му трапецовидна основа, бе с несравнимо по-голяма стойност.

Защото основата бе Седмата част на Златния пирамидион.

Само че отдясно на огледалото не по-малко гордо се издигаше втори паметник…

… масивна осмоъгълна мраморна колона, стояща вертикално, може би два и половина метра висока, с обиколка поне два метра. Горната й част отдавна се бе изронила, но долната половина бе останала непокътната.

И също като при огледалото, основата й бе трапецовидна.

Друга част от Пирамидиона.

— Голяма осмоъгълна колона… — каза Зоуи, мислите бясно се въртяха в главата й. — Само за една постройка се знае, че е имала масивни осмоъгълни колони…

— Мавзолеят в Халикарнас — допълни Уест. — Лили още не е разчела този запис, но съм готов да се обзаложа, че когато се справи, Текстът на Калимах ще ни каже, че неговата част е заедно с частта от Фара. Намериш ли едната, намираш и другата. Зоуи, ударихме джакпота. Току-що намерихме две части от Пирамидиона.

— Трябва да направим нещо! — изръмжа Мечо Пух.

— И какво? — въздъхна Стреч. — С тях е свършено. Край на мисията. Аз казвам да си спасяваме кожата.

Още бяха на стражевата кула, след като бяха проследили с поглед влизането на Уест в Убежището.

— Какво друго може да очаква човек от теб, евреино — обади се Пух. — Първият ти инстинкт винаги е да спасиш себе си. Аз обаче не се предавам толкова лесно, нито изоставям приятелите си толкова лес…

— Какво тогава предлагаш ти, глупав упорит арабино?

Но Мечо Пух бе млъкнал.

Гледаше наляво от крепостта към високия акведукт с многото поддържащи го сводове, който прекосяваше тяхната страна на раздвоения канал.

— Ще минем оттам — каза той решително.

Уест пристъпи към централния остров.

В допълнение към двете безценни съкровища, поставени на него, имаше още нещо, което не можеше да остане незабелязано — седми скелет на нацист, свит на последното стъпало в поза на зародиш.

За разлика от другите скелети, този не носеше следи от обезобразяване. Напротив, беше цял и непокътнат, дори все още в нацистката си униформа. Нещо повече — по костите му още имаше остатъци от плът.

Уест предпазливо се приближи до острова и стълбището — подозираше, че цялата конструкция представлява гигантски капан.

Огледа скелета.

Забеляза на мястото на носа му очила с телени рамки, видя червената свастика на лента върху ръкава, спря поглед върху бледовиолетовия аметист на пръстена върху костта на безимения пръст на дясната му ръка — пръстен на основател на нацистката партия.

— Хеслер… — прошепна той, досетил се чий може да е този скелет. Това беше Херман Хеслер, нацисткият археолог, половината от забележителния екип Хеслер — Кьониг.

Но странно… дясната ръка на скелета бе протегната, сякаш посягаше надолу по стъпалата, като че ли това бе последното движение в живота на Хеслер, който бе поискал да…

… вземе износения кожен бележник, лежащ на най-долното стъпало.

Уест сграбчи бележника и го разтвори.

Страници с диаграми, списъци, чертежи на всяко от Древните чудеса и многобройни бележки на немски, изписани с грижливия почерк на Херман Хеслер.

Изведнъж в ушите му се разнесе болезнено силен вик:

— Джак! Зоуи! — Беше Магьосника. — Скрийте се! Всеки момент при вас ще влезе Джуда…

Уест се извърна в мига, в който от тунела изтрещя изстрел и куршумът изсвистя на сантиметър от главата му.

— Вие двете тичайте натам! — нареди той на Зоуи и Лили и посочи лявата страна на прохода. Самият се скри от дясната страна, предпазливо надникна вътре и видя бързо приближаващите в мрака черни фигури.