Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Беше време за решения.

Нямаше никакъв начин да стигне преди пристигането на отряда на Джуда до подиума, на който лежаха огледалото на Фара и колоната от Мавзолея. Не беше възможно дори да даде на Лили време да зърне, макар и за миг гравираните по тях заклинания.

Очите му огледаха залата в търсене на спасителен изход.

От другата страна на острова имаше открито пространство, но не и изход — само преградната гранитна стена, задържаща нажежената кал, чието спускане вероятно се задействаше по някакъв начин при стъпване на някое от стъпалата.

И в този момент логиката на капана се избистри в главата му и той видя всичко кристално ясно: изкачващия се тунел със засъхналата кал по краищата му, пътеката канавка в предишната зала, канавките покрай стъпалата през входната арка… и тази кал, която, ако се освободеше от стената, щеше да потече, да заобиколи издигнатия каменен остров с Огледалото и Колоната и да продължи надолу по пътя си из Убежището, надолу към водата в канала, образуван от пукнатината, да убие всички добрали се дотук натрапници и да опази двете съкровища.

Половинките скелети на нацистите допълваха картината: те бяха изгорели, бяха се стопили до кръста, докато се бяха опитвали да избягат от калта. Самият Хеслер вероятно се бе оказал пленен на подиума, заобиколен от нажежената кал. И сигурно бе умрял по възможно най-жестокия начин: от глад и жажда в тъмното, сам, без никакъв шанс за спасение. Колегата му, Кьониг, сигурно бе избягал по някакъв начин и бе оцелял по чудо в пустинята, за да се добере до Тобрук.

Сред многото ниши със статуи в кръглата стена Уест забеляза два по-малки отвора от двете страни на централния вход.

Бяха ниски сводести тунели, високи около метър, издигнати на половин метър от пода на залата.

Нямаше представа какво са, но в момента това бе последната му грижа.

— Зоуи — малките тунели! Изведи Лили!

Зоуи леко вдигна Лили, буквално я хвърли в нишата с тунела от тяхната страна на входа, а Уест надникна в дупката от своята страна.

Тунелът беше абсолютно прав и изчезваше надолу.

— Сякаш имам избор — каза той на глас.

После скочи в тунела — едновременно със Зоуи, която последва примера му от другата страна — буквално секунда, преди силите на Джуда да нахлуят в светата зала.

В същия момент четири дребни фигурки тичаха по високия акведукт над левия ръкав на канала.

Водени от запъхтяния, но целеустремен Мечо Пух, те изглеждаха като трупа въжеиграчи. Но все пак успяха да минат и се скриха във високия около метър тунел от другата страна.

Маршал Джуда влезе в подземната зала и без да поглежда към величествения й купол, заби поглед в Огледалото и Колоната.

Усмихна се доволно.

И чак след това си позволи да потърси с поглед Уест и внимателно разгледа многото ниши, кътчета и скрити места.

Никаква следа от Уест. Засега.

После извика:

— Знам, че си тук, Джак! Виж ти… два пъти за два дни. Защото нещо ми подсказва, че пак ще загубиш…

Хората му се разпръснаха и започнаха да претърсват залата с готово за стрелба оръжие.

Уест се изтегли заднешком в малкия сводест тунел; молеше се тъмнината да му помогне.

Извади пистолета си от кобура на бедрото и го вдигна… буквално в мига, в който на входа на тунела застана с пистолет в ръка един командос от ГЕС!

Пръстът на Уест застина върху спусъка — стрелбата можеше да го спаси за известно време, но щеше да издаде позицията му.

Само че войникът не стреля.

Вместо това се взря в тунела, присвил очи — оглеждаше дали някой не се крие там.

Не можеше да види Уест…

Преди Уест да си позволи да въздъхне облекчено, командосът посегна към висящите на колана му очила за нощно виждане.

В същия този момент Маршал Джуда оглеждаше подиума-остров в центъра на залата с портативен рентгенов скенер.

Скенерът показваше, че стълбището, по което се стигаше до острова, представлява един голям задействащ капана камък. От друга страна, куполът над главите им бе от диорит, а това означаваше, че няма как да забият в него скоби за захващане.

Ситуацията бе ясна и типична за Имхотеп VI: за да стигнеш до издигнатия остров, трябваше да задействаш капана.

Което на свой ред означаваше, че Джуда и хората му трябваше да са максимално бързи.

— Господа — каза той, — това е капан тип „Имхотеп VI, вариант 4“. Ще разполагаме с малко време. Подгответе ролковите колички. Искам група от осем души да има готовност за вдигане на частта на огледалото, и друга група от четирима — за тази на колоната.