Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Зоуи ги огледа внимателно и каза:

— Струва ми се, че тези канавки са проектирани да насочват някаква течност, която се излива от тунела, минава през залата и тече надолу по рампата.

— Нямаме време да разглеждаме и размишляваме — каза Уест. — Да вървим.

Изтичаха през потискащата с размерите си зала, нищожни като играчки в сравнение с величествените колони, и поеха по наклонения тунел.

Дългоух, Стреч, Магьосника и Мечо Пух продължаваха ожесточената престрелка със силите на ГЕС, окупирали другата стражева кула.

— Не спирайте да стреляте! — надвика пукотевицата Магьосника. — Всеки миг, през който задържаме Джуда залегнал там, е един момент повече за Ловеца в Убежището…

И изведнъж млъкна, защото цялата пукнатина внезапно се разтресе и потрепери.

За кратко всички спряха да стрелят.

Същото направиха и хората на Джуда — нещо повече, те започнаха да се изтеглят от прикритието си.

— Какво става? — Дългоух тревожно огледа пещерата.

— Мисля, че е земетресение… — започна Мечо Пух.

— Не е никакво земетресение — каза Магьосника. Вече се бе досетил.

В следващия миг източникът на мощния тътен нахлу през стената в основата на стражевата кула на Джуда, точно над водата в централната част на пукнатината.

Беше М-113 TBV-MV (проходчески комбайн среден размер) — военният еквивалент на използваната за граждански цели земекопна машина за пробиване на тунели. Всъщност бе дори М-113А2 — комбайн за полагане на мостове, приспособен за пробиване на тунели.

Машината бе голяма колкото танк и имаше огромен дълъг нос, който се въртеше като тирбушон и унищожаваше всичко на пътя си. Надробената скала и пръст биваха допълнително „смилани“ в търбуха на чудовището и се изхвърляха отзад. На покрива имаше сгъваем механичен мост.

Пробивната машина надникна през стената в основата на стражевата кула и замря, без да спира въртенето на работното си острие, на двайсетина метра от пристана, където преди малко се бе спуснал Уест.

— Пробили са път дотук по засипания изкопен тунел — възхити се Магьосника. — Колко умно! Той едва ли е оказал сериозно съпротивление на тази съвременна машина.

— При всички положения помага, ако имаш логистична подкрепа — отбеляза Стреч.

— С каквато те разполагат в излишък — заключи Мечо Пух.

В следващия момент металният гигант включи механизмите, които разгъваха железния мост на покрива. Мостът бавно се разпъна като пожарникарска стълба и стана равен и дълъг. След това се наклони и леко се опря в пристана на двайсет метра от машината.

Американският тунел и пристанът бяха свързани.

След секунди слезлият от стражевата кула отряд на Джуда затича по моста с готово за стрелба оръжие.

Докато тичаха по металния мост, хората на Джуда обсипваха с куршуми Магьосника и партньорите му.

Дългоух и останалите се опитаха да ги спрат, но стрелбата им бе затруднена от нуждата да се крият.

Хората на Джуда прекосиха канала и изтичаха нагоре по рампата в Убежището на Хамилкар.

Влязоха в него само минута след Уест, Зоуи и Лили.

Уест, Зоуи и Лили тичаха по изкачващия се зад крепостта тунел и осветяваха пътя си със светещи палки.

Уест забеляза големите късове втвърдена засъхнала кал, полепнали по краищата на рампата, и се намръщи. Засъхнала кал? Как се бе появила тук?

— Джак! Зоуи! — разнесе се в ушите им гласът на Магьосника. — Джуда мина над канала! Повтарям: Джуда мина над канала. В момента е точно зад вас!

След стотина метра нагоре по правия като стрела тунел излязоха във висока куполообразна подземна зала…

… и замръзнаха.

— Какво, по… — започна Зоуи. — Има две …

Залата бе идеално кръгла и в нея се носеше зловонната миризма на сяра — миризмата на вулканите. Но иначе създаваше впечатление на свято място, място за смирение, храм.

По подредените по извитите й стени ниши се виждаха натрошени и разядени от времето картагенски статуи, а в дъното на залата имаше широка гранитна стена, зад която бълбукаше обширен басейн, пълен с вулканична кал — източник на зловонието.

На пода пред Уест, Лили и Зоуи лежаха шест скелета на нацистки войници. Всички бяха грозно деформирани — долната половина на всеки скелет липсваше, от краката им просто нямаше следа. Всъщност долните краища на останките от гръбначните им стълбове бяха като разтопени…

Навътре от зловещите скелети се намираше основната особеност на светата обител.

В самия център на идеално кръглата зала, на три метра над пода, се издигаше платформа, до която извеждаше стълбище с широки стъпала, а на нея — за огромна изненада на Уест — се мъдреше не едно, а цели две Чудеса на света.