Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Състезанието бе в разгара си.

Уест и екипът му тичаха нагоре по стълбата. Тя извеждаше в пролом с вертикални стени, широк около 4,5 метра. Проломът минаваше напречно на цялата пукнатина и поради тази причина имаше двойник от другата страна.

И отново помощта на нацистите се оказа безценна. Древните картагенци бяха построили сложен подвижен мост, спускащ се на вериги, който да легне върху пролома — мост, който нацистите бяха успели да спуснат и сега той минаваше над пропастта.

Уест и екипът му хукнаха по древния мост и стигнаха при стражевата кула високо в следващия завой на пукнатината в скалата.

В извитата стена на кулата имаше изсечена стълба — въртеше се около постройката. Това означаваше, че трябва да се изкачат без помощта на перила на шейсет метра над бушуващите води.

Две остриета на височината на шията изскочиха от процепите си в стените, но Уест ги неутрализира с бързо втвърдяваща се пяна. След секунди хората му, вързани за общо въже като алпинисти, успешно се изкачиха около противопоставящата се на гравитацията охранителна кула.

От другата страна на пукнатината дългият мост на Джуда падна на място и хората му изтичаха по него, като по този начин избягнаха пътя през клетката, който бе използвал Уест.

Външната стълба изведе екипа на Уест на балкона на кулата.

Тесен тунел в дъното на балкона се забиваше в каменната твърд и излизаше от другата страна на завоя. Уест изстреля три осветителни ракети…

… които разкриха дъното на пукнатината и тяхната цел.

— Мамка му… — прошепна Дългоух.

— Бурканът! — мигновено се възползва Лили.

Пред погледа им се издигаше гигантска древна крепост — извисяваше се величествено над водния канал на поне петнайсететажна височина и беше неразделна част от далечната каменна стена.

Изпускащите пара отвори на пукнатината придаваха на крепостта призрачен вид.

Основата на постройката се формираше от изключително масивна кула с квадратно сечение, в геометричния център на която се виждаше зейналият отвор на гигантски сводест проход. От двете страни на тази централна секция се издигаха две островърхи отбранителни кули. Стилът на кулите съответстваше на стражевата кула, покрай която бяха минали преди малко, само че тези бяха по-високи и изпълваха цялата височина от морското ниво до тавана.

Надолу от сводестия проход в центъра на крепостта се спускаше широкият жлеб на рампа, която стигаше до водната повърхност и свършваше с равен каменен пристан. Поне четиридесет метра дълга, рампата наподобяваше стъпаловидната рампа при погребалния храм на Хатшепсут близо до Долината на царете.

Останало така и незавършено, никога неизползвано за реалното си предназначение — а на всичко отгоре умело скрито от изобретателния египетски архитект — пред очите им се издигаше Убежището на Хамилкар.

Уест извади разпечатката на плана му от чантичката на колана си и я разгъна:

Също както и на древния чертеж, пукнатината пред очите им свършваше в Y-образно разклонение и се разцепваше на два отделни канала. Убежището бе точно в началото на разклонението с лице към издължения централен канал.

На двата му бряга се издигаха стражеви кули на една линия с двете кули на самата крепост.

И сякаш сама по себе си тази строителна конструкция бе недостатъчно впечатляваща, към Убежището имаше два извисяващи се моста на акведукти в допълнение към третия, прекъснат мост на акведукт, напречно на канала — всички по 60 метра високи и с многобройни зидани сводове.

Двата допълнителни моста преминаваха над двата странични канала, но за разлика от онзи над централния канал, бяха здрави и непокътнати.

Зоуи първа забеляза стената на скалата зад Убежището.

— Има обратен наклон — каза тя. — Като конус на…

— Хайде, нямаме време за това — прекъсна я Уест.

В тази най-вътрешна част на пукнатината имаше спускащо се стълбище, последвано от изкачваща се рампа. Рампата се извиваше и следваше линията на лявата стена на пукнатината. Странно, но откъм външната й страна имаше издигната канавка, за чието предназначение не можеха дори да се досещат.

Разбира се, цялата конструкция от стълбище плюс рампа бе копирано огледално от другата страна на пукнатината.

Уест и екипът му започнаха да се спускат по стълбището — избягнаха два отдушника, от които бълваше пара.

Междувременно екипът на Джуда бе прекосил тесния пролом на своята страна и вече приближаваше охранителната кула.