Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Без да каже нищо, Уест отиде до задната стена на клетката и провери дебелите бронзови пръти.

И намери каквото очакваше — малък сводест проход в стената, висок под метър, но достатъчно просторен, за да мине през него човек.

Само че каменната стена, по която се плъзгаше клетката, бе плътна. А това означаваше, че изходът не води за никъде…

Клетката се спусна още по-надълбоко и сводестият проход се оказа изцяло под вода.

Вече бяха потопени до кръста.

Дългоух вдигна Лили над кипящата водна повърхност. Спрял на стълбата над тях, Кал Калис се наслаждаваше на отчаяното им положение.

— Джак… — загрижено се обади Зоуи.

— Джак… — не по-малко загрижено надигна глас и Магьосника.

— Трябва да се появи — прошепна на себе си Уест. — Трябва…

Клетката вече беше на две трети под водата. Уест запали светеща палка, захапа наустника и се гмурна.

Светлината на палката бе достатъчна, за да следи плъзгащата се нагоре зад решетките каменна стена…

Все така плътна скала.

От тази страна имаше само плътна скала.

„Не може да бъде! — изкрещя мозъкът му. — Тук трябва да има нещо!“

Само че нямаше нищо.

Тук, долу под водата, нямаше нищо.

Сърцето на Уест заби лудо. Беше направил най-голямата грешка в живота си и тази грешка щеше да убие всички.

Изплува на повърхността.

Нивото на водата вече бе стигнало до гърдите им, а клетката бе на три четвърти под вода.

— Видя ли нещо? — попита Зоуи.

Уест се запъна.

— Не… но трябва да има.

— Уби всички ни! — изкрещя Стреч.

Над водата стърчеше само главата му.

— Пригответе бутилките — мрачно напомни Уест. Погледна Лили: Дългоух я бе вдигнал на изпънатите си ръце над себе си. — Хей, фъстък… няма страшно, нали?

Тя енергично кимна… макар да й личеше, че не е на себе си от страх.

— Ъхъ.

— Дишай от бутилката, както тренирахме вкъщи — спокойно й каза той, — и всичко ще бъде наред.

— Оплескахме ли работата? — прошепна тя.

— Може и така да се окаже — отговори той.

В този момент погледът му срещна очите на Магьосника. Възрастният мъж леко кимна.

— Спокойно, Джак. Вярвам ти.

— Това е добре. Защото точно сега аз сам не си вярвам — горчиво каза Уест.

В този момент гигантската бронзова клетка със седмината затворници в нея потъна изцяло.

С приглушено изтракване клетката опря в дъното и застина под водата. Таванът й бе на точно метър под повърхността.

Тук подводните течения бяха особено силни. Откъм външната страна на клетката се виждаше водовъртежът — огромен, обърнат с върха си към дъното конус от спирално носеща се надолу вода.

Притиснал бутилката до устата си, Уест се наведе да провери за последен път отвора до пода…

… и установи нещо странно.

Отворът бе спрял точно срещу съответстващ на размерите му тъмен отвор в каменната стена.

Двете отверстия съвпадаха идеално, така че ако човек изпълзеше от клетката, щеше да влезе в потопената скала.

Уест се обърна към останалите, които стояха в потопената клетка притиснали кислородните бутилки до устата си, дори Лили.

И им направи знак с ръце.

Магьосника трябваше да мине пръв.

След това Дългоух с Лили. Зоуи, Стреч, Мечо Пух — последен щеше да напусне клетката Уест.

Магьосника се гмурна надолу към ниския отвор, хванал светещата палка, и изчезна в тъмнината напред.

Уест направи знак на Дългоух да почака малко… да изчака сигнал от Магьосника, че всичко е наред.

След няколко секунди Магьосника изплува и със свити в кръг палец и показалец ентусиазирано показа, че спасението е там.

Един след друг всички се изнизаха през отвора. Уест остана сам в клетката.

Никой не можеше да види облекчението, изписано на лицето му. Беше заложил на една карта и за малко не бе станал причина за смъртта на всички. Но се бе оказал прав.

С мощен тласък с крака Уест изплува от клетката и секунда по-късно ботушите му се скриха в отвора в скалата.

От другата страна стената се издигаше и се превръщаше във вертикална шахта — по стените й имаше вдлъбнатини за хващане.

Шахтата се издигаше и издигаше в кипящата вода — и в един момент завиваше в хоризонтална посока. Проходът извеждаше обратно в основната пещера: излизаше от скалата близо до покрития с паяжина вход — същия, който Уест бе забелязал преди няколко минути.

Уест видя Калис и хората му да чакат в долната част на стълбището — там клетката вече възстановяваше първоначалното си положение.

На стълбите пред Уест лежаха трите обезглавени скелета на нацистите, които бяха видели.