Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

На разядената от времето и солта кула имаше нацистка свастика и надпис с гигантски букви: U-342 .

— Това е нацистка подводница… — ахна Дългоух.

— Хеслер и Кьониг — каза Зоуи.

— Възможно е — съгласи се Уест.

— Прочутият археологически екип на нацистите: Херман Хеслер и Ханс Кьониг. Експерти по Пирамидиона и едновременно с това сред основателите на Нацистката партия, те били близки със самия Хитлер. Всъщност с благословията именно на Хитлер през 1941 година те се отправили в съвършено секретна научна експедиция в района на Северна Африка, съпровождани от африканския корпус на Ромел.

— Нека сам да се досетя — предложи Дългоух. — Търсели Пирамидиона, но изчезнали и повече никой нищо не чул за тях.

— И да, и не — отговори Зоуи. — Да, целта им бил Пирамидионът, и да, Хеслер не се върнал, но Кьониг се появил на бял свят и бил пленен от британците, когато един ден се задал залитайки от пустинята — пристигнал пешком в Тобрук, изнемощял от глад и полумъртъв от жажда. Доколкото си спомням, веднага бил предаден на американците, които държали да го разпитат. Кьониг незабавно бил транспортиран в Щатите заедно с други двама германски учени и доколкото ми е известно, още е жив и е там.

Уест се обърна към Магьосника:

— Колко наблизо е Калис?

— Пет минути максимум — отговори той. — Вероятно дори по-малко.

— Тогава трябва да действаме максимално бързо. Съжалявам, Зоуи, но ще трябва да продължим историческия урок по пътя. Хайде… — обърна се той към хората си. — Оставете тук резервоарите с въздух, но задръжте малките резервни бутилки и маските, може да ни потрябват. — Малките бутилки, за които говореше, имаха собствен наустник. — Магьосник, задействай няколко „Кос“-а.

Уест и екипът му поеха по лявата скална пътека.

Тя бързо се превърна в стълбище, което се изкачваше и извиваше като пълзяща змия. След около минута енергично изкачване Уест се намираше на двайсет и пет метра над водите на канала.

На две места пътеката бе прекъсната от еднометрови пукнатини, за щастие с ръбове от здрава скала. Точно под ръбовете в скалите имаше отвори, също като онези, които Фъзи бе неутрализирал в основата на диоритовата кариера в Судан.

Уест не знаеше какви смъртоносни течности могат да изстрелят вътрешностите на тези дупки, защото нацистите — колко удобно, наистина — ги бяха неутрализирали преди много години, а на всичко отгоре бяха монтирали железни мостчета над пукнатините.

Уест леко мина по първото мостче и покрай запечатаната дупка.

Невидима течност шумно се блъсна в стоманения капак — напираше да си пробие път навън. Но капакът беше здрав и Уест и хората му минаха покрай него на бегом.

Тъкмо стигнаха втората запечатана дупка, когато…

… куршум изсвири покрай главите им и рикошира от стената над тях.

Всички се извърнаха.

Войник от ГЕС-отряда на Калис стоеше във водата на канала, вдигнал автомата си — целеше се в тях.

В следващия миг изстреля цял откос.

Но Магьосника предварително беше задействал „Кос“ в раницата на Дългоух и куршумите безобидно се разпръснаха далеч от тях.

Още войници от отряда изплуваха от водата в канала в основата на фалшивата стена… трима, шестима, дванайсет — всички!

Уест ги видя.

В мига, в който хората му минаха по двете мостчета, той ги изтръгна от местата им и ги хвърли във водата долу. После използва щангата като лост и свали с нея капаците над втората дупка в скалата. Дупката застрашително зейна.

Уест побърза да настигне екипа си.

Тичаха нагоре по извивките на стълбището.

На четиридесет и пет метра височина стигнаха до нова пропаст в пътеката, този път широка шест метра.

В скалата бяха издълбани места за захващане, позволяващи да се прекоси пропастта странично, като поставяш ръце в издълбаните места и стъпваш по петсантиметров перваз.

В стената имаше странни кухи кръстове с размерите на човешко тяло — подозрително повтаряха интервалите на отворите за захващане.

— Разпятия — каза Магьосника, когато Уест ги настигна. — Неприятна работа. Друг от любимите капани на Имхотеп VI.

— Нямаме избор — отговори Уест. — Ще мина пръв.

И без да се колебае, се обърна с лице към стената, сложи ръце в пукнатините и тръгна странично на пръсти по тесния перваз над зареденото с капани празно пространство.

Докато приятелят му прекосяваше пропастта, Магьосника тревожно следеше напредването на войниците от ГЕС. Те вече се мъчеха да преодолеят двете междини в пътеката петдесетина метра по-долу.