Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Пред него бе изоставеният ландроувър и пуснатото от лебедката му въже — стигаше 120 метра по-долу до разбиващите се вълни.

Кал надникна през ръба точно навреме, за да види как последните двама души от екипа на Уест изчезват под водата.

Включи микрофона.

— Полковник Джуда, тук Калис. Изпуснахме ги за малко пред подводния вход. Смятам, че е наложително да ги последваме веднага. Повтарям: наложително е да ги последваме веднага! Какво ще наредите?

— Започнете преследване — заповяда студеният глас. — Инструкциите са както преди: можете да убиете всеки, с изключение на Уест и момичето. Ние ще проникнем през другия вход.

Хората на Уест изплуваха на повърхността в тъмната пещера зад фалшивата скала.

В мига, в който подаде глава над водата, Магьосника извика:

— Уест! Неприятности! Американците са по петите ни!

Уест помогна на хората си да излязат от водата и да стъпят на тесния каменен перваз отляво.

— Как? — бяха първите му думи към Магьосника.

— Не знам. Нямам представа.

Уест се намръщи.

— Ще го разберем по-късно. Хайде… Мразя да бързам през неизвестна система от капани, а сега се налага да правим точно това. Огледай мястото…

Магьосника вдигна поглед, за да обхване затвореното пространство, в което се намираха, и ахна:

— О, боже!

Магьосника гледаше онемял от удивление. Същото се отнасяше и до другите.

С неподражаема целеустременост Имхотеп VI бе построил покрив над образуваното по прищявка на природните сили стеснение и го бе превърнал в уникална пещера.

Не беше особено широка, може би двайсетина метра средно, но стигаше до петдесет в най-широката си част. Само че бе дълга, изключително дълга. Осветена от няколко продължаващи да горят осветителни ракети, пещерата се извиваше като подземна пропаст, дълга може би няколкостотин метра.

Страничните й стени бяха стръмни, почти вертикални, и потъваха във водата. В горната си част бяха покрити с масивни гранитни греди — всяка с размерите на калифорнийска секвоя — положени една до друга хоризонтално през отвора на стеснението и фиксирани на местата си в специално издълбани гнезда в горния ръб.

Гранитният таван беше покрит с дебел слой пясък, запечатал отгоре всички следи.

Екипът на Уест стоеше с гръб към стената, която затваряше стеснението откъм морето. Сто и двайсет метра висока — величествена конструкция, плътна и масивна, а от вътрешната й страна гигантските гранитни блокове, от които се състоеше, не бяха маскирани да изглеждат като част от скалния масив. Отвътре стената си изглеждаше просто като масивна зидана стена.

Най-важно за Уест и екипа му обаче бе какво се намира зад тази стена.

Скритата под покрив вертикална пукнатина в скалата.

Във вертикалните скали от двете страни на централния канал в пукнатината имаше два тесни перваза — пътеки.

Двете пътеки вървяха огледално симетрично от двете страни. На места се издигаха на главозамайващи височини като дълги извити стълби, другаде се спускаха под нивото на водата, а тук-там се забиваха за малко в каменната твърд, за да излязат и да продължат както преди. В много точки по пътя си пътеките и стълбите бяха разрушени и имаше дълбоки пролуки, които трябваше да се прескачат.

И водният канал криеше смъртни опасности. Захранван с вода от блъскащия се отвън прибой, той беше изпъстрен с ясно видими водовъртежи, заплашващи да всмучат в себе си всеки непредпазлив авантюрист; на две места стърчаха назъбени камъни и преграждаха пътя на всеки плавателен съд.

Над канала минаваше красив мост на акведукт с много арки, построен в картагенски стил, за нещастие пречупен в средата.

Последният щрих бяха отворите в скалите, от които излизаха струи пара и зловещо забулваха всичко.

Магьосника вдигна съоръжения си със система за нощно виждане бинокъл и го насочи по дължината на гигантската пукнатина.

Светът пред очите му придоби зеленикав оттенък.

Видя някаква конструкция в плътната сянка в другия край на пещерата — само частично, заради извивките. Но бе съвсем ясно, че става дума за нещо огромно — някаква крепост с две островърхи кули и величествена порта, която не можеше да види изцяло поради извивките и стелещата се над водата пара.

— Убежището на Хамилкар — прошепна той. — Недокоснато от две хиляди години.

— Може би не е съвсем така — обади се Уест. — Я виж там…

Магьосника погледна и челюстта му увисна.

— Боже…

Беше заклещена в средата на канала — подводница от Втората световна война. Ръждясалият й корпус стърчеше от водата.