Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Уест насочи резонансната сонда към вертикалната скала пред себе си.

За пореден път сондата сякаш побесня.

На дисплея на устройството се изписа:

„ Обща дълбочина:4,1 м

Анализ на материала:Силициев двуокис 1,6 м; Гранитна плоча 2,5 м“

Уест погледна скалата с удивление. Това, което виждаха очите му, с нищо не се различаваше от останалата част на бреговата линия: същият цвят и същата текстура — грапава скала, ерозирана от времето.

Само че това бе измама, заблуда… защото „скалата“ бе изкуствена.

Фалшива стена.

Уест се усмихна и извика нагоре:

— Стената е фалшива! Отчитам само четири метра дебелина. Гранит с пясъчен слой отвън.

— Къде тогава е входът? — разнесе се гласът на Зоуи.

Уест погледна надолу към разбиващите се в основата на скалата вълни.

— Имхотеп VI се е постарал тук. Помниш ли какво ви казах: той бил известен със скритите си подводни входове. Изтеглете ме и пригответе леководолазната екипировка.

След няколко минути Уест отново висеше на въжето, но този път го спуснаха до основата на фалшивата скала. По негова команда спряха спускането, така че да остане на няколко метра над вълните.

Беше облечен в леководолазен костюм с маска, покриваща цялото му лице, на гърба му имаше лек резервоар за въздух. На колана му висеше спелеоложката му екипировка: пожарникарската каска, универсални щанги, факли, въжета, дрелка за пробиване на дупки в скала, пневматичен пистолет.

— Окей… спускайте ме бързо! — извика той в микрофона.

Желанието му бе изпълнено — хората му горе освободиха макарата на лебедката и Уест се понесе надолу.

Потъна под повърхността…

… и го видя почти веднага.

Вертикалната скала продължаваше под повърхността, но на шест метра дълбочина в нея имаше нещо, което несъмнено бе дело на човешка ръка: огромен квадратен отвор. Беше просто необятен — заедно с иззиданата си рамка отворът в скалата изглеждаше като врата на самолетен хангар.

В горната част беше изгравиран познатият символ:

— Приятели — каза Уест в микрофона. — Намерих входа. Сега ще видя какво има вътре.

Уест запали фенерчето за подводна работа „Принстън-Тек“ и се насочи с помощта на плавниците в подводния проход, оформен между стени от гранитни блокове.

Не му се наложи да плува дълго.

След десетина метра се озова в доста по-широко място… и веднага почувства силно подводно течение. Изплува в тъмнина.

Макар да не можеше да надникне отвъд обхвата на фенерчето, усещаше, че се намира в единия край на затворено помещение с голям обем.

Заплува наляво, като преодоляваше тегленето на течението, и стигна до малък каменен перваз. Изтегли се върху него, стъпи на здрава основа и веднага изстреля във въздуха осветителна ракета.

Яркото кълбо раздра тъмнината, литна на седемдесетина метра и освети всичко.

— Дево Марийо… — прошепна Уест.

В същия момент останалите гледаха напрегнато надолу от ръба на скалата и чакаха да чуят нещо от Уест.

Изведнъж гласът му се разнесе с пукота на радиошум в слушалките им:

— Вътре съм. Слизайте и се пригответе за изненадата на живота си.

— Разбрано, Ловецо — каза Зоуи. — Идваме.

Лили стоеше малко встрани от групата, с гръб към морето, загледана през равнината.

Всички започнаха да подготвят леководолазното си оборудване… и в този момент тя се обади:

— Какво е това?

Всички се обърнаха…

… и видяха товарен самолет С-130 „Херкулес“ с ленив вираж да се насочва към тях и от него да се изсипват десетина малки черни неща.

Нещата полетяха надолу в добре координирани спирали.

Парашути… Войници на парашути.

Насочваха се към тях — към ръба на скалата.

„Херкулес“-ът се спусна и кацна на равнината на няколко километра източно, близо до един от по-големите метеоритни кратери там.

Магьосника вдигна мощния бинокъл пред очите си и го насочи към самолета.

— Американска маркировка. Господи! Това е Джуда!

След това извъртя бинокъла нагоре към десантната група над главите им.

Не беше необходимо много да увеличава образа, за да различи окачените през гърдите на парашутистите автомати „Колт Командо“ и черните шлемове на главите им.

— Това е Калис с неговата ГЕС-група! Нямам представа как, но американците ни намериха. Всички, бързо! Слизайте по въжето… В подводната пещера. Веднага!

Точно след шест минути на мястото, където допреди малко бе стоял Магьосника, стъпиха американски ботуши.

Кал Калис.