Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

— А „шестият Велик архитект“ е Имхотеп VI, живял стотина години след Имхотеп V. Умел майстор на капани, той фортифицирал островния храм Филае до Асуан. Известен е с пристрастията си към скритите подводни входове. Само при Филае има шест такива.

— Почакайте малко — намеси се в разговора Стреч. — Мислех, че по време на Пуническите войни с египетската цивилизация вече е свършено.

— Това е разпространено заблуждение — отговори му Магьосника. — Хората, кой знае защо, смятат, че гръцката, римската и египетската цивилизации са съществували поотделно, една след друга, но това не е истина, изобщо не е. Те са съществували съвместно. Докато римляните воювали с Картаген по време на Пуническите войни, Египет все още е процъфтявал под управлението на Птолемеите. В действителност независим Египет е продължил да съществува до Клеопатра VII — онази, знаменитата — която била победена от римляните през 30 година преди новата ера.

— А какво означават двата тризъбеца? — попита на свой ред Мечо Пух.

— Моето предположение е, че става дума за скални формации по бреговата линия — каза Магьосника. — Маркери. Тривърха скална формация, която прилича на тризъбец, маркираща местоположението на Убежището.

— Сто и петдесет километра скалиста крайбрежна ивица — простена Мечо Пух. — Та на нас ще ни отнеме дни да патрулираме подобен терен по море. А ние не разполагаме с дни.

— Така е, не разполагаме с дни — съгласи се Уест. — Но не смятам да използваме кораб, за да сканираме бреговата ивица.

Около час по-късно „Халикарнас“ летеше на запад високо над тунизийското крайбрежие, успоредно на бреговата ивица. Задната му товарна рампа се отвори и от нея излетя малка крилата фигурка.

Беше човек.

Уест.

Той се стрелна надолу. Лицето му бе скрито под аеродинамичен кислороден шлем.

По-интересно обаче бе онова, което носеше на гърба си.

Леки крила от въглероден композит.

Размахът им бе 2,6 метра, върховете им бяха завити нагоре, а в издутия си център (който покриваше парашут) имаха шест реактивни двигателя, работещи с компресиран въздух, които можеха да се използват за поддържане на кръженето в условията на липса на възходящи течения.

Уест се спускаше от небето под 45-градусов ъгъл, тялото му разсичаше въздуха.

Смъртоносният бряг се приближаваше застрашително.

Извисяващи се жълтеникави скали се изправяха срещу равното синьо море. Гигантски, непоклатими. Вълните се разбиваха в тях неумолимо и експлодираха в гейзери от пръски.

Уест бързо се снишаваше и наближаваше пределната при свободно падане скорост от 180 км/час. На 250 метра височина…

… внезапно пое обратно нагоре и влезе в по-бавен и спокоен режим на планиране.

Уест се рееше на стотина метра над вълните на Средиземно море, успоредно на масивните скали.

Намираше се в близост до границата между Тунис и Либия — абсолютно необитаемо място от северноафриканското крайбрежие. Зад скалите започваха широки пясъчни равнини. На около километър в сушата равнините се опираха в планинска верига, съставена от няколко отдавна изгаснали вулкана. Тя също се простираше успоредно на бреговата линия.

Земя, лишена от живот. Запустяла. Потискаща. Място, където растителността няма шанс да оцелее.

Уест оглеждаше внимателно скалите, търсеше формации, които да наподобяват тризъбци.

След известно време загуби естествената подемна сила и включи двигателите със сгъстен въздух. С остро изсъскване те го издигнаха на по-голяма височина, с което времето за планиране се удължаваше.

След нови четиридесет минути — и три допълнителни тласъка на двигателите — Уест най-сетне ги видя.

Два скални острова, разположени на петдесетина метра от вертикалната скала по брега. Очертанията напомняха за трипръста ръка, сочеща нагоре.

Или тризъбец .

И то два.

Скалата зад двата тризъбеца изглеждаше абсолютно непристъпна — вертикална и насечена, горната й част беше надвиснала над основата. Изключително трудна за катерене.

— Магьосник! — проговори Уест в микрофона. — Намерих ги!

След час „Халикарнас“ кацна на пясъчната равнина и от търбуха му по рампата изпълзя ландроувър с четириколесно задвижване. След това самолетът излетя и закръжи на сто и петдесет километра на юг.

Екипът се придвижи с подскачащия по неравностите ландроувър към надвисналата над двата тризъбеца скала. Бяха седмина, понеже Фъзи бе останал в „Халикарнас“ със Скай Монстър и Хор. Дългоух обаче бе дошъл и благодарение на коктейл от обезболяващи можеше да се движи почти като здрав.