Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Дългоух рапортува:

— Тя е в добро физическо състояние и е много издръжлива. Ако се наложи, може да пробяга десет километра, без да се изпоти.

— И познава всяка педя от кабинета ми — допълни Уест. — Прониква там „тайно“ поне веднъж седмично.

— Знам, че няма отношение към мисията — обади се Зоуи, — но става все по-добра в нещо съвсем друго — балета. Гледа представления по телевизията. Много момиченца мечтаят да станат балерини, но Лили наистина е добра, особено като се има предвид, че е самоука. Може да стои на пръсти по двайсет секунди, което е изключително. Обича балета и не може да му се насити. Това е по силите само на момиченце. Не би ли могъл да донесеш няколко DVD-та с балет, когато ходиш следващия път до Найроби, Магьоснико?

— Разбира се.

— Балет, казваш… — замислено повтори Уест.

Така че Лили много се изненада, когато един ден дойде на закуска — както винаги, без да поглежда закрепения на хладилника лист — и намери в кухнята само Уест, облечен и готов за път.

— Здрасти, фъстък. Искаш ли да излезем за една изненада?

— Разбира се.

Изненадата бе полет с частен самолет до Кей Таун и посещение на постановка на „Лешникотрошачката“ в изпълнение на Южноафриканския кралски балет.

Седя захласната през цялото време, с отворена уста и изгубила представа за околния свят.

През това време Уест не сваляше поглед от нея и може би веднъж си позволи да се поусмихне.

Така минаваха годините.

През 2001 Лили гледа първата серия на „Властелина на пръстените“. Същата Коледа Скай Монстър, горд, че зад филма стоят усилията на новозеландски екип, й подари трите тома на Толкин и двамата заедно ги изчетоха.

Когато през 2003 гледаха и третата серия, препрочетоха книгите, без да пропускат нито дума.

И от тези четения на „Властелина на пръстените“ Лили получи своята позивна.

Скай Монстър я обяви официално — нарече я на любимата й героиня от епоса.

Еовин.

Енергичната девица от Рохан, която убива властелина-магьосник на Ангмар, който не можел да загине от човешка ръка.

О, Лили обожаваше своята позивна.

Ден след ден тя влизаше в кухнята за сокчето си, виждаше листа със странните надписи, залепен на вратата на хладилника, и не казваше нищо.

Но една сутрин, няколко дни преди да навърши десет години, погледна най-горното каре на листа и каза:

— Хм… сега вече го разбирам. Знам какво пише там.

Всички намиращи се в кухнята в този момент — а това бяха Дорис, Магьосника, Зоуи и Мечо Пух — моментално се извърнаха към нея.

— И какво пише там, Лили? — Магьосника преглътна тежко, опитваше се да не издава вълнението си.

— Езикът е смешен и използва букви и картинки, за да създаде звуци. Там се казва:

Колосът.

На следващия ден целият екип се натовари на „Халикарнас“ и отлетя за Судан.

Същият този ден слънцето се завъртя около оста си и на повърхността му се появи малкото слънчево петно, което египтяните наричали Пророка на Ра.

След седем дни, точно на 20 март, щеше да стане завъртането на Тартар.

Тунис

15 март

5 дни преди настъпването на Тартар

Като едно от Чудесата на света, Фарът на Александрия може би ужасно незаслужено винаги е бил вечният втори.

Той е втори по височина след Голямата пирамида в Гиза — само с 29 метра по-нисък.

Стоял е непоклатим и действащ цели 1600 години, но през 1300 година от новата ера бил поразен от земетресение. Само Голямата пирамида е оцеляла по-дълго.

Поне в едно отношение Фарът надминава Пирамидата: бил е полезен.

А понеже е просъществувал толкова дълго, за него са останали много описания: гръцки, римски, ислямски.

По днешните стандарти е бил с височината на небостъргач.

Построен е на три колосални нива и със своите 117 метра представлява еквивалента на 40-етажна сграда.

Първото ниво било с квадратно сечение — широко, плътно, могъщо. Нивото на основата.

Второто ниво било осмоъгълно и кухо.

Третото и най-горно ниво било цилиндрично и също кухо — през него до върха изкачвали гориво.

На върха на кулата се намирала гордостта й — шедьовъра на Сострат, огледалото.