Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Четиригодишната Лили не ги бе изпуснала от поглед през цялото време.

Тя вече бе научила, че Уест е загубил ръката си в деня на нейното раждане, за да спаси живота й, и страстно желаеше новата му ръка да работи добре.

Привечер, когато всичко най-сетне бе приключило, Уест сви пробно новите си метални пръсти. Новата му ръка можеше да стиска много по-здраво и надеждно, отколкото би могъл да го прави с оригиналната си стара ръка.

Верен на думата си, Магьосника бе направил на Уест ръка, по-добра от онази, с която се бе родил.

И други неща около Уест интригуваха Лили.

Например от всички в екипа той прекарваше с нея най-малко време.

Не си играеше с нея.

Не й преподаваше никакъв предмет.

Всъщност той прекарваше повечето дни в кабинета си и изучаваше стари книги, наистина стари книги, с особени заглавия като „Строителните методи на древните египтяни“, „Имхотеп и архитектите на Амон Ра“ и един, ама наистина страшно стар ръкопис, озаглавен на гръцки „Колекция на чудесата по света“.

Лили обожаваше да стои в кабинета му.

Покрай стените бяха подредени най-различни удивителни вещи: плочки от пясъчник, череп на крокодил, скелетът на маймуноподобно създание, което й бе непознато, стъклен буркан, пълен с много странен ръждивочервен пясък. При едно тайно посещение една нощ тя установи, че капакът на буркана е толкова здраво затегнат, че не можа да го отвори. Бурканът си оставаше загадка.

На стената в дъното бе закрепена бяла дъска, на която Уест бе надраскал различни бележки и картинки. Например:

„ Хауард Картър (1874–1930):

Открил гробницата на Тутанкамон ; също открил неизползваната гробница на царица Хатшепсут (KV20) в Долината на царете през 1903. Празна гробница, неизползвана. Незавършената рисунка на източната стена на гробницата е единствената, която показва Пирамидиона върху Голямата пирамида да приема вертикален лъч слънчева светлина .“

А след това Уест бе написал: „ Царица Хатшепсут : единствената жена фараон, построила много обелиски“.

Една от бележките на дъската обаче неизменно приковаваше вниманието на Лили.

Тя сякаш нарочно бе отделена от другите. Текстът й бе съвсем обикновен: „4 ДНИ, ЛИПСВАЩИ ОТ МОЯ ЖИВОТ — КОРОНАДО?“.

Веднъж, късно нощем, бе видяла Уест да гледа замислено тези думи и машинално да почуква с молив по зъбите си.

Винаги когато Уест се намираше в кабинета си, соколът му лоялно стоеше на рамото му и не пропускаше да го предупреди с крясък, когато някой приближаваше.

Лили бе запленена от Хор.

Птицата бе просто изумителна — имаше горда поза, а погледът й бе като лазер. И не си играеше с Лили въпреки непрестанните усилия на детето да се сприятели с нея.

Подскачащи топки, фалшиви мишки — нищо не бе в състояние да изкуши сокола да дойде при нея. Каквито и глупави неща да опитваше Лили, Хор просто я наблюдаваше с пълно пренебрежение.

Като че ли в душата на Хор имаше място само за един човек.

Джак Уест.

Това бе факт, който многобройните експерименти на Лили не спираха да потвърждават. Един ден, когато Хор за пореден път отказа да напусне рамото на Уест, Лили хвърли гумената мишка по Уест.

Соколът реагира мълниеносно.

Хвана хвърлената мишка без проблем — направи го във въздуха още на половината разстояние до Уест — и ноктите му се впиха безмилостно в нея.

Мъртва мишка.

Урокът бе разбран.

Но Уест не се занимаваше само с изследователска работа.

От вниманието на Лили не убягна, че докато тя е заета в класната стая, Ловеца често изчезва в старата изоставена мина зад хълмовете на запад — тя се намираше недалеч от хангара на самолета. Колкото и да бе странно, той винаги използваше една и съща необичайна екипировка: пожарникарска каска и брезентово яке. И винаги вземаше Хор със себе си.

На Лили обаче бе абсолютно забранено да отива в онези пещери.

От разговорите им тя подразбра, че Магьосника е построил в тунелите на мината поредица капани — капани, подобни на онези, описвани в древните книги, които те двамата с Уест изучаваха — и Ловеца отиваше там, за да изпробва с тези капани уменията си.

Изобщо за Лили Джак Уест-младши бе своеобразна загадка.

И понякога тя се питаше по детски дали той изобщо я харесва.

Но ако имаше нещо, което Лили не бе разбрала , то бе, че самата тя е обект на наблюдение.

Прогресът й в изучаването на езиците бе следен внимателно.

— Продължава да се представя превъзходно — докладва Магьосника, когато тя навърши девет години. — Способна е да транслитерира по начин, който не съм смятал за възможен. И изобщо не осъзнава колко е добра. Играе си с езиците така, както Серена Уилямс си играе с подсечените топки — може да прави различни неща по начини, за които въображението на обикновения човек е бедно.