Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Три метра високо и с формата на съвременна сателитна антена, огледалото било монтирано върху масивна основа и можело да се върти на 360 градуса. Вдлъбнатата бронзова повърхност отразявала слънчевите лъчи и така предупреждавала приближаващите кораби за опасните плитчини и подводните скали в морето около Александрия.

Нощем пред огледалото горял голям огън и фарът изпращал лъча си на двайсет километра в тъмното море.

Любопитното е, че също като Родоския колос — няколко години по-късно — Фарът бил построен по искане на Птолемей I Египетски — близък приятел и военачалник на Александър Велики.

15 март 2006, 02:00

5 дни преди настъпването на Тартар

„Халикарнас“ се носеше към Кения.

Огромният черен 747, „настръхнал“ с ракетите и оръдейните си кули, представляваше зловеща гледка в небето. Изглеждаше като гигантска хищна птица, олицетворение на понятието „летяща смърт“.

Многонационалният екип на Уест се възстановяваше след катастрофалната мисия в Судан.

Уест, Магьосника, Лили и Мечо Пух седяха замислени в основния салон на джъмбо-джета. Салонът беше обзаведен с дивани, работни маси и монтирани на стената конзоли на радио- и комуникационно оборудване.

Магьосника стана.

— Трябва да се обадя на испанския военен аташе. Редно е да съобщим за Ноди…

Той отиде пред най-близката комуникационна конзола, свали слушалката на защитения срещу подслушване сателитен телефон и започна да набира номер.

Уест просто гледаше в пространството и мозъкът му за пореден път превърташе лентата на случилото се в Судан в търсене на причините за неуспеха.

Лили седеше до Мечо Пух, загледана в Текста на Калимах, с който разполагаше екипът.

Що се отнасяше до останалите, Фъзи и Дългоух бяха в лазарета в опашката на самолета, където с тях се бе захванала Зоуи; Скай Монстър беше на мястото си в пилотската кабина, а Стреч му правеше компания.

Лили пак прегледа един от записите на Текста. Символите бяха древни, чужди.

И изведнъж изкрещя:

— Ей!

Уест скочи. Магьосника се извърна.

— Ето това тук! По-рано не можех да го разбера, но сега, и аз не знам защо, мога! По-сложно е от предишния. Използва нови символи. Но вече мога да го чета.

— И какво казва? — Уест седна до нея.

Лили прочете сегмента на глас:

— Фарът. Търси основата, която е била връх на Голямата кула, в най-дълбоката крипта на най-високия храм на Искендер, знаменития Сотеров дом на Музите, сред трудовете на Ератостен Измерителя, Хипарх Звездоброеца, Архимед и Херон — машиностроителите, там ще го намериш Евклидовите инструкции, заобиколени от Смърт.

Лили се намръщи:

— Думата „го“ е задраскана и заместена с „Евклидовите инструкции“. Но не знам какво означава това.

— Аз знам — проговори Магьосника и се пресегна към високотехнологичния хромиран сандък зад себе си. Капакът му се отвори със съскане, което означаваше, че прилепва херметично. Вътрешността на сандъка бе разпределена на отделения и във всяко от тях се съхраняваше древен ръкопис. Колекцията на Магьосника бе огромна — вътре имаше поне двеста плътно навити ръкописа.

— Така-а… къде беше сега съдържанието? Аха, ето го. — Магьосника извади от джоб в капака компютърна разпечатка, която представляваше доста дълъг списък. — Значи… „Евклидовите инструкции“… „Инструкциите“… Сигурен съм, че съм виждал това заглавие. А, ето го! Момент сега…

И се залови да рови из свитъците, а през това време Уест въведе в компютъра превода на Лили и го разпечата.

В този момент в салона влезе Стреч, веднага забеляза оживлението и попита:

— Какво става?

— Май имаме развитие — съобщи Уест и прочете един ред от превода: — „Знаменития Сотеров дом на Музите“. Домът на музите е музей или както са казвали на гръцки „музейон“. Сотер бил Птолемей I. „Сотеровият дом на Музите“ е Александрийската библиотека, известна иначе като „Музейон“.

— Значи — обади се Мечо Пух — ще намерим „основата, която е била връх“ на Фара в „най-дълбоката крипта“ на Александрийската библиотека, някъде сред споменатите трудове, каквото и да означава това. Мислех, че библиотеката е била унищожена още в древността.

— Така е — каза Зоуи, която бе влязла в салона. — От римляните през 48 година преди новата ера. Това тогава бил центърът на цялото познание в древния свят, там се съхранявали над 700 000 ръкописа, заедно с трудовете на най-великите мислители в човешката история, а римляните я изравнили със земята. — Зоуи хвърли поглед на превода. — Господи!… Вижте само тези имена. Това е като азбучник на най-големите умове на човечеството: Ератостен е изчислил обиколката на Земята, Хипарх е направил карта на съзвездията, Архимед е бил несекващ генератор на изобретения, а Херон пък е изобретил зацепените зъбни колела и дори създал прототип на парна машина две хиляди години преди да се е родил Джеймс Уат.