Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

— А сега? — поинтересува се Мечо Пух.

Зоуи въздъхна:

— Библиотеката я няма. Отдавна лежи погребана под съвременна Александрия. Знае се къде е била някога и египетското правителство дори наскоро построи нова библиотека, недалеч от старата й площадка, но римляните свършили работата си добре. Точно както изтрили Картаген от лицето на земята стотина години преди това, така унищожили и библиотеката. Не е останала и една тухла от нея, да не говорим за крипта или ръкопис.

— Но ако всички ръкописи са били унищожени, какво ще правим?

— Много наистина са били унищожени, но значителна част били изнесени от Библиотеката преди нашествието на римляните. Те уж били отнесени на тайно място, дълбоко в Атласките планини, но до ден-днешен никой не е успял да го открие. Поне официално.

На последното изречение Зоуи погледна косо към Уест и Магьосника.

— Не всеки смята, че е длъжен да рапортува пред света, когато намери нещо интересно — каза Уест.

— Какво?! — Мечо Пух се извърна в седалката си към ръкописите: Магьосника усърдно продължаваше да рови из тях. — Да не би тези ръкописи…

— Аха! Ето го! — триумфално възкликна Магьосника.

И извади някакъв ръкопис. Изработката му бе изящна — богато украсени накрайници за развиване, плътен кремав на цвят пергамент.

Магьосника го разви и прочете.

— Хмм… Гръцки текст. Почеркът съвпада с този от другите известни ръкописи на Евклид. Той, за ваше сведение, е създателят на равнинната геометрия — система с „х“ и „у“ координатни оси, която днес наричаме Евклидова геометрия. Този ръкопис несъмнено е написан от него, а заглавието му просто е „Инструкции“. Което го прави „Евклидови инструкции“, предполагам.

— И какво пише в него? — не се сдържа Мечо Пук.

Магьосника отново прегледа ръкописа.

— За мен просто преповтаря някои от по-обикновените открития на Евклид. Няма никакво споменаване на Чудеса или на Златния пирамидион.

— Проклятие — изруга тихо Уест.

— Мамка му — допълни Зоуи.

— Момент… — Магьосника вдигна ръка. — Я вижте това…

Беше разпънал целия ръкопис и говореше за малка бележка в самото дъно на пергамента, съвсем близко до снаждането с долния накрайник.

Там имаше няколко реда ситно изписан текст, но не на класически гръцки, а на друг език: клинообразното писмо на Словото на Тот.

— Лили? — Уест я погледна въпросително.

Лили погледна текста за момент и зачете на глас:

— Основата е свалена преди нашествието на римляните и е отнесена в Забравеното убежище на Хамилкар. Следвай по Смъртоносния бряг на финикийците до стеснението между двата тризъбеца, където ще се изправиш пред по-лесния вход за Шестия шедьовър на Великия архитект. Седмият лежи там открай време.

— Пак тази дума! — оплака се Мечо Пух. — „Основа“. Защо я наричат „основа“?

Но Уест не го слушаше. Обърна се към Магьосника с лице, грейнало от възбуда.

— Текстът на Калимах не дава местоположението на частта във Фара…

— Точно така — съгласи се Магьосника. — Но този ръкопис го прави. И това е единственото копие. С други думи…

— … нито европейците, нито американците биха могли да знаят къде се намира тази част. Макс, този път пътят пред нас е чист.

Гледаха се и не вярваха на късмета си.

— Гръм да ме порази — усмихнато каза Уест, — ако наистина не ни се открива шанс в това състезание.

„Халикарнас“ се носеше в утринта над северното крайбрежие на Либия точно над линията на прибоя, образуван от срещата на Средиземно море с бреговете на Северноафриканската пустиня.

Уест, Магьосника и Зоуи бележеха бърз прогрес в анализа на Евклидовите инструкции.

— Финикийци било другото име на народа на Картаген — държава на търговци, унищожена от римляните по време на Третата и последна пуническа война. Картагенската държава се простирала приблизително върху земите на съвременен Тунис, право на юг от Италия, но от другата страна на Средиземно море — напомни Магьосника.

— А Хамилкар е Хамилкар Барка — каза Уест, — баща на Ханибал и командир на картагенската войска през Първата пуническа война. Но не знам да е имал убежище, още по-малко „забравено“.

— Хамилкар е починал в Испания през 228 година преди новата ера — обади се Зоуи, — по времето между Първата и Втора пунически войни. Възможно е да е заповядал построяването на отдалечена крепост и да не е доживял завършването й.

Магьосника вече бе седнал пред компютъра.

— Проверявам в моята база данни за упоменавания на Убежище на Хамилкар. Но вече намерих следното: „Смъртоносен бряг“ е било името, използвано от моряците на Александър за крайбрежието на съвременен Тунис. Стотици километри наред това са скали, стигащи на височина до сто и двайсет метра и спускащи се вертикално в морето. Дори през двайсети век това е район на големи корабокрушения. Страшничко е наистина, защото ако корабът ти потъне в близост до брега, заради тези скали няма начин да се измъкнеш от водата. Има регистрирани случаи на хора, загинали буквално на една ръка разстояние от сушата. Нищо чудно, че моряците в древността са се плашели от тези места.