Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Командосите започнаха да я заобикалят — катереха се по стената.

Необичайно висока плоча за стъпване отделяше основата на спускащото се стълбище от тази на изкачващата се рампа — стърчеше от стената на девет метра над нивото на водата.

Жлебът на изкачващата се рампа се издигаше над Уест и хората му на поне стотина метра и свършваше при лявата стражева кула. Широчината му бе малко над метър, напълно достатъчно за придвижване в единична колона. Отляво бе пропастта, в която се плискаха водите на канала.

По дължината на рампата имаше два отвора: първият бе на около две трети от дължината и приличаше на проход за влизане, вторият, в най-горната част на рампата, изглеждаше като отвор на тръбопровод.

От тръбата излизаше застрашително изглеждаща струя пара, издигаше се нагоре и чезнеше в полумрака.

Магьосника бе запленен.

— О-о-о… това е сходящ капан с единствен изход — възкликна той.

— Какъв капан? — попита Мечо Пух.

Уест обясни:

— Иска да каже, че от тук нататък започва състезание между нас и онова, което ще бъде изпуснато от тръбата. Нали разбираш, трябва да се доберем до прохода, преди течността да се е спуснала до него. Предполагам, че стартът дава стъпването на плочата за прехвърляне на рампата.

— И за каква течност става дума? — поинтересува се Дългоух.

— Виждал съм варианти с нефт — отговори Магьосника. — С нажежени плаващи пясъци. С разтопен катран…

Докато Магьосника говореше, Уест хвърли бърз поглед към хората на Джуда.

Високо над водата, те вече заобикаляха тяхната охранителна кула откъм външната й страна. Движеха се изключително координирано — много по-бързо от собствения му екип.

Първият ГЕС-командос се прехвърли през балкона и изчезна в кулата.

— Нямаме време да размишляваме над задачата — каза Уест. — Налага се да поемем предизвикателството.

В мига, в който кракът му стъпи на издадената плоча, от тръбата на върха на рампата изригна струя нажежена вулканична кал. Бе тъмна и гъста, и толкова гореща, че в стичащата се маса проблясваше златночервена магма.

В следващия миг се изясни предназначението на канавката.

Тя пое потока нажежена кал и го насочи право срещу екипа на Уест!

— Ето, затова тренирахме всеки ден — извика Уест. — Тичайте!

Втурнаха се нагоре по рампата.

Срещу спускащата се към тях огненочервена кал.

Състезанието се очертаваше с неясен завършек — рампата явно бе конструирана така, че да дава предимство на калта.

Но Уест и хората му бяха във форма и добре подготвени. Задъхани се носеха нагоре по стръмния наклон, добраха се до отвора на прохода в стената и скочиха без замисляне в него един след друг. Уест изчака да влязат всички и се хвърли вътре в мига, в който вулканичната кал се плъзна покрай него, стигна до дъното и се изля във водата, като вдигна мощна струя пара.

Екипът на Джуда — движеше се почти синхронно с Уест — подходи към своята рампа по съвсем друг начин.

Изпратиха само един човек — специалист, нарамил голяма сребриста туба и хванал в ръка нещо, което приличаше на голямогабаритна духалка на окапали листа.

Специалистът леко изтича нагоре до отвора в стената от тяхната страна, но вместо да изчезне в него, насочи отвора на „духалката“ срещу рампата.

Само че вместо горещ въздух устройството в ръцете му изстреля облак от свръхохладен течен азот, който моментално превърна началото на калния поток в твърда кора, а тя на свой ред изигра ролята на бариера и насочи калта отзад през външния ръб на канавката в пропастта!

Това позволи на Джуда и хората му да изкачат рампата в относителна безопасност и да продължат към стражевата кула от своята страна.

Изглеждаше, че нищо не може да ги спре.

За разлика от тях, Уест и екипът му се добраха тичешком и останали без дъх до своята стражева кула.

— Дори ако вземем тази част на Пирамидиона — обади се Стреч, — как ще я изнесем оттук? Как ще я прекараме покрай американците? Все пак, ако е Голямата част, говорим за квадратна плоча със страна над два метра и половина, изработена от масивно злато…

Мечо Пух не се сдържа:

— Ти винаги търсиш негативното, нали така, евреино? Понякога се питам за какво изобщо си доставяш главоболията с тази мисия.

— Дойдох, за да ви държа под око — заядливо отговори Стреч.

— Ако не можем да изнесем частта — спря оформящата се разпра Магьосника, — трябва поне да я видим. Лили трябва да прочете заклинанието, изписано на горната й страна.