Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Уест — не им обръщаше внимание — надникна през балкона на стражевата кула надолу към величествената арка на Убежището.

Огледа пристана в дъното на жлеба на рампата, започваща от арката. Пристанът се намираше в точка, разположена по средата между двете стражеви кули, и беше покрит с малък мраморен белведер на четири колони. По вертикала разстоянието от балкона до белведера беше може би към петдесетина метра.

— Дългоух, трябва ми „тролей“ за спускане до белведера.

— Разбрано.

Дългоух свали своята М-16, зареди в цевта на прикрепения гранатомет абордажна кука, прицели се и стреля.

Куката полетя към мраморния белведер на пристана, стрелна се около една от носещите колони и се захвана.

— Отличен изстрел, брат ми — одобри Зоуи, без да скрива, че е впечатлена.

Дългоух направи примка в края на въжето, което държеше, прекара я около една колона в прозореца на стражевата кула и опъна въжето. Сега разполагаха с връзка по въже от прозореца на стражевата кула до пристана.

— Лили — каза Уест. — Няма да се отделяш от мен. Хвани се. Спускаме се първи.

Лили скочи в разтворените ръце на Уест и го прегърна през врата. Уест сложи върху въжето блокчето с ролки на „тролея“, оттласна се…

… и двамата полетяха през огромната пукнатина пред фасадата на Убежището на Хамилкар — две точки на фона на величествената древна крепост…

… и с леко плъзване се приземиха на малкия пристан в основата на извисяващата се над него постройка.

— Окей, Зоуи, спускай се — каза Уест в микрофона на радиостанцията си.

Зоуи се стрелна по въжето и ловко стъпи до Уест и Лили.

— Магьосник, твой ред е… — каза Уест.

В същия миг изтрещя изстрел и отекна в пещерата.

Уест се извърна и видя един от снайперистите на Джуда да насочва дългоцевната „Барет“ от техния балкон на стражевата кула… и изведнъж осъзна, че вече не се намират в защитавания периметър на „Кос“-а.

Но странно… куршумът не се заби наблизо до тях.

Уест изведнъж разбра.

Снайперистът изобщо не се целеше в тях.

Целеше се в…

— Не, по дяволите, не…

Бам!

Следващ изстрел.

Изсвистяване на куршум…

Въжето на „тролея“ бе прекъснато точно по средата и двете му безполезни половини се свлякоха във водата.

Уест, Зоуи и Лили бяха на пристана, напълно откъснати от останалата част на екипа.

— Е, сега вече нямаме избор — мрачно обяви Уест и продължи в микрофона: — Дългоух, Мечо Пух, Стреч… Осигурете ни огнево прикритие. Защото след четири секунди ще имаме нужда от прикритие!

Точно след четири секунди от стражевата кула на Джуда се разнесе оглушителна канонада.

По покрива на мраморния белведер, под който търсеха спасение Уест, Зоуи и Лили, зачаткаха куршуми. Рикошетите избиваха искри от камъка.

Екипът на Уест отговори по достоен начин и срещу кулата на Джуда полетяха ответни откоси.

Между двете кули започна смъртоносна престрелка.

Все пак прикриващият огън оказа ефект, защото накара хората на Джуда да потърсят спасение, а това даде на Уест очакваната възможност.

— Сега! — извика той на Зоуи и Лили.

Изскочиха изпод прикритието на белведера и хукнаха нагоре по рампата към портала на крепостта — три дребни фигурки пред гигантската древна цитадела.

Изкачиха на бегом стъпалата и под трясъка на изстрелите над главите им изчезнаха в зейналия тъмен вход на изоставеното от незапомнени времена Убежище на Хамилкар Барка.

Влязоха във висока зала с много колони. Колоните бяха подредени в дълги редици отстрани, така че залата изглеждаше много широка, но не особено дълбока.

Но беше великолепна — всяка колона бе истинско произведение на изкуството със сложната си украса, а статуите изглеждаха перфектно изваяни. Колкото и да бе странно, стилът напомняше римския — явно картагенците, освен че търговията бе в кръвта им, силно приличаха по нещо на римските си съперници. И може би точно това бе причината за безкомпромисните им битки в течение на трите кръвопролитни Пунически войни.

Но тази зала бе останала безлюдна отдавна. По голия й под се виждаше дебел слой сива пепел.

И нямаше никакво съмнение, че тук са поработили египетските инженери на Птолемей.

Широк отиващ нагоре тунел се забиваше в земята зад крепостта и продължаваше по права линия, започваща при Арката на входа, където свършваше рампата. Всъщност тунелът и рампата бяха свързани с пътека, която пресичаше залата с колоните и също бе с канавки отстрани.