Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Вече просто нямаше къде да избягат.

— Това е… ужасно — задъхано прошепна той.

Уест тичаше по моста, незабелязан от Джуда, но все така преследван от калния поток.

Стигна до тунела от другата страна на пукнатината и хлътна в него. В същия момент хората на Джуда затвориха предната секция на машината и започнаха да изтеглят временния метален мост.

Джуда извика:

— Всички поделения на ГЕС, изтеглете се. Напускаме!

Машината за пробиване на тунели приличаше на танк, брониран и с формата на призма. Обикновено превозваше войници. Когато се използваше по предназначение обаче, машината прехвърляше натрошената скала от предния край назад и я изхвърляше встрани покрай стените под формата на компактна земна маса.

Понеже тунелът вече бе прокопан, сега в М-113 щяха да приберат двете части на Пирамидиона.

Четирима въоръжени командоси на ГЕС се вмъкнаха вътре, за да охраняват съкровището.

Останалите хора на Джуда наскачаха в четири лекопехотни всъдехода.

Дотича и Кал Калис с отряда си.

— Господин Калис — каза Джуда и посочи групата на Мечо Пух, заклещена пред частично разрушения ляв акведукт. — Тези хора там не бива да напуснат това място живи. Използвайте, ако трябва, снайперист и се присъединете към нас, след като изпълните задачата.

После се обърна и се качи в една от високопроходимите машини.

Конвоят запали двигателите и започна да се изнася по тунела — два от леките всъдеходи начело, следвани от голямата земекопна машина М113, и накрая другите два всъдехода.

Кал Калис и неговият отряд останаха при отвора на тунела на морското ниво, впили погледи в попадналия в клопка екип на Мечо Пух.

Мечо Пух се извърна, за да провери напредването на калния поток. Той вече беше на десетина метра и бързо се приближаваше.

Мостът на акведукта пред тях не предлагаше вариант за спасение.

Но на двайсетина метра от тях бе едната от островърхите кули… и бе свързана с моста чрез едва забележим тънък перваз в скалата.

— Натам! — извика той и посочи.

Групата тръгна буквално на пръсти по скалния перваз. Магьосника, Зоуи с Лили, Стреч и Дългоух, следвани от Мечо Пух, слязоха от останките на акведукта буквално секунди преди покрай тях да мине потокът огнено гореща кал, да стигне до новообразувания пробив в средата на моста и да се изсипе от 60 метра височина в неспокойната вода долу.

След секунди още по-мощен поток излезе през портала на Убежището на Хамилкар. Също така неумолимо потокът се спусна по рампата, заля малкия пристан и със съскане се съедини с водата.

Във въздуха изригна мощен гейзер от пара, който изпълни пространството между Мечо Пух и Калис и даде на Мечо Пух няколко ценни секунди на безпрепятствено придвижване.

В мига, в който парата на гейзера се разсея, снайперистите на Калис откриха безмилостен огън.

Уест тичаше в тъмнината. Сам.

Единственият източник на светлина беше светещата палка в ръката му.

Тунелът бе тесен и нисък и Уест тичаше превит.

На стотина метра пред него се чуваше засилващият се шум на работещи двигатели и изведнъж…

… той изскочи в друг тунел със стени от пресована земна маса, достатъчно широк, за да пропусне през себе си танк. На равни интервали по осовата линия на трасето се виждаха купчини пръст, изхвърлени от машината за прокопаване на тунели. Отстрани имаше набучени в редица вече изгасващи светлинни палки, оставени от американците.

Това явно бе някогашният изкопен тунел.

Шумът на двигателите идваше отдясно, иззад издатина в спускащия се тунел. Уест различи моторите на леки всъдеходи, почти заглушавани от ниския тътен на земекопната машина.

Джуда и неговият ГЕС-отряд.

И бързо се приближаваха.

Уест запрати зад гърба си своята светеща палка и се просна по средата на пътя.

Спотаи се в сянката между две от гаснещите палки, притиснат до една купчина пръст, неразличим в тъмнината от нея.

Конвоят на Джуда се зададе с блеснали фарове.

Леките всъдеходи минаха покрай Уест от двете му страни — заобиколиха на сантиметри купчината — а след това…

… с грохот се зададе тежката М-113 и без да се съобразява с незначителното за габаритите й препятствие на пътя, мина точно над Уест. Веригите оглушително затракаха от двете му страни!

В мига, в който машината беше точно над него, Уест вдигна картечния си пистолет МР-7 и като използва приклада му като кука, се закачи за някаква тръба под шасито и… изведнъж бе дръпнат със сила, както бе увиснал под търбуха на чудовището!