Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Трябваше да действа бързо.

Предполагаше, че разполага с трийсетина секунди, преди да стигнат до пролома — тесния срез в скалата, който пресичаше изкопния тунел и бе неговият път към спасението.

При предимството на Джуда в жива сила, техника и въоръжение нямаше никаква надежда, че би могъл да победи всичките му командоси и да им отнеме частите. Всъщност, понеже беше сам, нямаше и физическата възможност да отнесе някак двете грамадни златни плочи.

За щастие Уест изобщо не искаше да ги отнася — трябваше му само да ги зърне за миг, колкото да направи две бързи снимки на изписаното върху тях.

Уест се придърпа с ръце под шасито на движещата се машина, стигна предницата на чудовището, изкатери се през капака — и започна своята война срещу ГЕС.

Маршал Джуда седеше на мястото до водача в един от леките всъдеходи отзад и държеше под око пробивната машина пред тях.

Дори не забеляза как Уест се вмъкна под машината, а още по-малко разбра за придвижването му под нея — не видя, разбира се, как Уест застрелва водача на машината между очите и скача в люка му.

Джуда забеляза само няколкото проблясвания от изстрели в кабината на грамадната земекопна машина, след което я видя да излиза от контрол, да завива наляво и със сила да се забива в лявата стена на тунела.

С разкъсващо слуха стържене на метал в камък машината продължи да се движи безконтролно напред, но загубваше скорост, а междувременно проблясванията в кабината й продължиха, само че този път като че ли не бяха от изстрели, а по-скоро… като от светкавица на фотоапарат .

А след малко мощната машина се отдели от стената, продължи по тунела и премина с грохот по масивния древен каменен мост, който свързваше двете страни на деветметровия пролом. Дълбочината на пролома, чието дъно бе скрито под вода, беше над двайсет метра.

Джуда не беше съвсем сигурен, но докато наблюдаваше преминаването на земекопната машина по моста, в един момент бе готов да се закълне, че вижда човешка фигура да изпълзява на покрива на машината и да скача в тъмната пукнатина на пролома.

Каквато и да бе истината, малко след като стъпи на другия бряг на древния пролом, машината отново „залитна“ наляво, пак се залепи за стената и продължи така известно време, преди неохотно да спре на осемдесетина метра след това.

Ескортиращите коли спряха, бойците наизскачаха с готови за стрелба оръжия…

… и намериха двете златни части непокътнати.

Водачът на машината и четиримата охранители от групата на ЕС бяха мъртви — убити с огнестрелно оръжие. Стените бяха изплескани с кръвта им. Всички бяха с извадени оръжия, но нито един от тях не бе изстрелял дори куршум.

Джуда хвърли безстрастно поглед върху тази картина на смъртта в кабината на земекопната машина — това явно бе дело на Джак Уест-младши.

— Уест, Уест, Уест… — въздъхна той. — Винаги си бил добър. Може би най-добрият ученик, когото съм имал.

После преразпредели задачите на хората си и скоро конвоят отново бе на път по тунела.

В скалата около екипа на Мечо Пух се забиваха куршуми.

„Кос“-ът в раницата на Дългоух работеше прекрасно и отклоняваше куршумите встрани от целта, така че един по един всички се добраха до островърхата кула, залепена за крепостта.

Далече под краката им от „устата“ на величествената цитадела продължаваше да се излива лава, а над тях — на пет-шест метра над върха на кулата — се простираше тъмният таван на пукнатината.

И изведнъж отрядът на Калис внезапно престана да ги обстрелва.

Мечо Пух обезпокоено погледна Магьосника.

Смяна на тактиката.

Бе настъпил моментът за брутална смяна на тактиката.

Вбесени от защитните свойства на електромагнитното поле на „Кос“-а, Калис и хората му насочиха към кулата РПГ-та.

Гледката бе зрелищна, ако имаше кой да й се възхити: дългите следи от изгорелите газове на реактивните струи се кръстосаха във въздуха и се насочиха към могъщата цитадела.

— О, господи — ахна Магьосника. — „Кос“-ът не може да въздейства на РПГ-тата. Снарядите са твърде тежки, за да бъдат отклонени от електромагнитно поле! Някакви идеи… бързо!

Стреч бе този, който намери решението.

Бърз като светкавица, той свали снайперската си пушка, прицели се и стреля в първата приближаваща РПГ!

Куршумът удари реактивния снаряд на десетина метра от кулата и той избухна във въздуха миг преди да може да нанесе поражения на хората.

Изстрелът беше невероятен. Един-единствен изстрел, направен в стресова ситуация и улучил бързодвижеща се цел в полет!