— Вярвам само в онова, което е постижимо — отвърна рязко Стреч.
— Господа… спокойствие — намеси се Магьосника. После се обърна към Стреч. — Бенджамин, улицата не е „абсолютно задънена“. Затворена — може би, но не абсолютно. Стиховете за Зевс действително са разочароващи, понеже не ни предлагат индикации към местоположението на неговата част. От друга страна, тези за Храма на Артемида — богинята на лова и според гръцката митология сестра на Аполон — са доста ясни относно местоположението на тази част от Пирамидиона. В тях се казва, че благодарение на усилията на неговите жреци през вековете, частта от Артемида никога не е преставала да бъде притежание на култа към Амон Ра. И дори ни дава точното място: в най-високия храм на култа към Амон Ра. За нещастие това почти сигурно означава, че тази част вече е в ръцете на европейските ни конкуренти.
— Какво искаш да кажеш? — обади се Скай Монстър. — Не знаех, че Култът към Амон Ра продължава да съществува. Мислех, че това е отдавна забравена история. Какво е и къде е „най-високият му храм“?
— Скай Монстър — отговори му Магьосника, — култът към Амон Ра го има и е в цветущо здраве. Бих казал дори, че е една от най-широко разпространените религии в съвременния свят.
— Религия ли? — изненада се Дългоух. — Коя?
— Култът към Амон Ра, приятелю — спокойно каза Магьосника, — е Римокатолическата църква.
— Искаш да кажеш, че католическата църква… моята църква, църквата, която съм посещавал през целия си живот… е култ към слънцето ? — недоверчиво попита Дългоух.
Ирландец до мозъка на костите си и заклет католик, той се извърна към Уест, който мълчаливо кимна, сякаш потвърждаваше най-очевидното нещо на света.
— Я оставете тези неща — разгорещи се Дългоух. — И аз съм чел „Шифърът на Леонардо“. Много забавна книга и страхотна теория на конспирацията, само че това е съвсем различно нещо.
Магьосника сви рамене.
— Макар днешните й последователи да не знаят това, Католическата църква е зле прикрито превъплъщение на много древен култ към слънцето. — И Магьосника започна да отмята на пръсти: — Непорочното зачатие на Христос е пряк преразказ на египетската легенда за Хор… само имената са променени. Виж например одеждите на католическите свещенослужители: на тях е изобразен Коптският кръст. Само че две хиляди години преди този кръст да стане коптски , той е бил египетски — така нареченият анкх , което означава „живот“. Погледни нишата за причастие във всеки олтар — тя е във формата на ослепително златно слънце. Вземи ореола — какво е той? Слънчев диск. Разходи се до Рим и се огледай. Хвърли един поглед на обелиските — върховните символи на преклонението пред слънцето, сочещи към своето божество. И това са истински, оригинални египетски обелиски, транспортирани до Рим от Египет от папа Сикст V и поставени пред всяка голяма църква в града, включително базиликата „Свети Петър“. В Рим ще намериш повече обелиски, отколкото в кой да е друг град на света, в това число кой да е египетски град! И още нещо, Лиам, кажи ми каква дума изричаш в края на всяка католическа молитва, която отправяш?
— Амин, разбира се — отговори Дългоух.
— Древните египтяни не са използвали гласни в своето писмо. „Амин“ е просто друг начин на изговаряне на „Амун“. Всеки път, когато се молиш, Лиам, ти споменаваш най-могъщия бог на Древен Египет: Амун — или Амон, което е същото.
— Няма начин… — възмути се Дългоух.
В този момент се намеси Зоуи, за да върне разговора към същественото:
— Но в стиховете за Артемида се казва, че тази част е обект на ежедневно преклонение в най-високия храм на култа към Амон Ра. Ако онова, което твърдиш, е вярно, тогава най-високият храм на Римокатолическата църква трябва да е именно базиликата „Свети Петър“ във Ватикана.
— Моето заключение е същото — потвърди Магьосника.
— Е, добре дошли при Проблем номер 1 — обади се Уест. — Ако частта от Артемида е в базиликата „Свети Петър“, тя може да се намира буквално на всяко място там. Самата катедрала е огромна, с размера на седем футболни игрища, а под нея се намира лабиринт от гробници, крипти, подземни помещения и свързващи тунели. От друга страна, може да не е скрита, а спокойно да е изложена в някоя крипта, достъпна за ежедневно богослужение от страна на най-висшите кардинали. Или пък да е зазидана в пода на основната сграда, на пет метра дълбочина например. Да се търси златен трапец там е като да търсим игла не в купа, а в цяла планина сено. Това може да ни отнеме години, а не разполагаме с години.
Читать дальше