Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

— А Проблем номер 2? — напомни Зоуи.

Отговорни Магьосника:

— Частта при Зевс. Както сама забеляза, в тези стихове не се съдържа абсолютно нищо. Така че разполагаме само с всеизвестните легенди.

Възцари се тишина. Ситуацията, в която се намираха, бе напълно неочаквана. Дотук Текстът на Калимах им бе служил прекрасно и на никой не му бе минавало през ума, че той може да ги „изостави“ на по-късна фаза.

— И какво ще правим? — попита Зоуи.

— Има само една възможност — обяви Магьосника. — Но аз не бих бързал да се възползвам от нея.

— И тя е?

— Получаваме помощ отвън — обясни Уест. — Помощ от експерт по Пирамидиона… може би най-големият жив специалист по тази тематика. Човек, посветил живота си на неговото издирване. Един мъж, който знае за Седемте чудеса на света повече от всеки на земята.

— На мен ми звучи като човек, когото е трябвало да привлечем още преди десет години — коментира Фъзи.

— Бихме го направили, ако беше възможно — каза Магьосника, — но този човек е… неуловим. Освен това е смахнат… клинично ненормален, ако питате мен.

— И кое е този човек? — осведоми се Скай Монстър.

— Казва се молла Мустафа Заид… — започна Уест.

— О-о-о… не! Това е възмутително. — Стреч чак скочи.

— Черният молла от Кабул… — ахна Мечо Пух.

Уест обясни на останалите.

— Заид е саудитски арабин по рождение, но има връзки с десетки ислямистки фундаменталистки терористични групи по света и по-конкретно в Пакистан, Судан и Афганистан, където е бил под закрилата на талибаните до 11 септември 2001. Правоспособен молла, той преподава фундаменталистко ислямско учение…

— Той е убиец — прекъсна го с озлобление Стреч, — отговорен за смъртта на поне десетима агенти на Мосад. Заид фигурира в Червения списък от петнайсет години. — Червеният списък на Мосад беше списък на терористи, които всеки агент на Мосад имаше право да застреля, ако ги засече където и да било по света.

— Щом Мосад не може да го намери, как, за бога, ще можем да го намерим ние, особено при този недостиг на време? — недоумяващо попита Зоуи.

Уест погледна Стреч, после каза:

— О, Мосад прекрасно знае местонахождението му, само че там е недостъпен за тях.

— Къде в такъв случай се намира? — настоя да научи Мечо Пух.

Уест се обърна към Стреч.

Стреч отговори с такова нежелание, че сякаш изръмжа:

— Мустафа Заид беше задържан от американската армия по време на операция „Трайна свобода“ при нахлуването в Афганистан след 11 септември — операцията, която събори режима на талибаните. В началото на 2002 Мустафа Заид бе откаран в „Лагер Екс-Рей“, временния арест за терористи в Гуантанамо, Куба. И оттогава е там.

— Гуантанамо — повтори Зоуи. — Куба. Най-сериозно охраняваната, най-надеждната военна база в целия свят. И какво… трябва да се вмъкнем в нея и да се измъкнем, като отведем с нас прочут и строго пазен терорист?

— Военноморска база „Гуантанамо Бей“ — отговори Уест — е построена с оглед на две цели: да попречи на кубинците да си я върнат и да задържи затворниците там. Оръжията й са насочени към сушата и навътре. Това ни оставя единствената възможност да заходим откъм морето.

— Извинявам се — въздъхна Зоуи, — но наистина ли смяташ, че можеш да се промъкнеш незабелязано в „Гуантанамо Бей“ и да измъкнеш един от нейните затворници?

— Не — отговори Уест. — Изобщо не разчитам да се промъкна незабелязано. Напротив, предлагам да направим единственото, което американците най-малко биха очаквали: да нападнем „Гуантанамо Бей“ фронтално.

„Гуантанамо Бей“, Куба

17 март 2006

3 дни преди настъпването на Тартар

17 март 2006, 03:35

3 дни преди настъпването на Тартар

Военноморската база „Гуантанамо Бей“ е истински исторически парадокс.

Създадена е в резултат на два договора между Съединените щати и Куба, сключени в началото на 20-и век, когато Куба просто няма правото на мнение, след което кубинците по същество дават под наем малко парче земя на югоизточното си крайбрежие за смехотворната сума от $4085 (споменатата в договора стойност е „$2000 в злато“) годишно.

Понеже договорът може да бъде прекратен само при съгласие и на двете страни — и тъй като САЩ нямат никакво намерение да дават съгласие за подобно прекратяване — в крайна сметка нещата се свеждат до съществуването на постоянно действащ американски военен форпост на кубинска земя.