Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

— Естествено. Само ние допускаме, че тази глупост е възможна — коментира сухо Зоуи.

— Прегледа ли сателитните снимки на Стреч за лагер „Делта“?

— Три пъти — увери го Зоуи. — Разузнавателната справка от Мосад казва, че Заид е в барака С-12 на лагер 3, изолиран от другите. Надявам се да можем да намерим бараката в тъмното. Има ли нещо, което Мосад да не знае?

— В Мосад знаят какво закусва леля ми Джуди — отговори Уест и си погледна часовника. — На десет минути от мястото сме. Време е да полетим на воля.

След няколко секунди задният люк на 747 се отвори, двамата скочиха заедно и безшумно изчезнаха в нощното небе.

В „Халикарнас“ всички се намираха на бойните си постове.

Дългоух, Фъзи, Мечо Пух и Стреч се бяха разположили зад четирите оръдейни кули на огромния черен самолет: Дългоух и Мечо Пух на крилата, Фъзи беше долу, а Стреч на станцията в куполообразния таван.

Шестцевните тежки картечници бяха заредени със 7,62-милиметрови бронебойни трасиращи куршуми с повишена поразяваща способност — но всички помнеха специалните инструкции на Уест какво да използват по-нататък, когато битката се разгорещи.

Магьосника и Лили — и Хор — се бяха спуснали с парашути на безопасен остров наблизо, защото бе немислимо да рискуват живота на Лили в мисия като тази.

„Халикарнас“ се носеше с рев на двигателите в нощното небе.

Летеше без опознавателни светлини — тъмна сянка на фона на облаците — а понеже още преди много време бе с демонтиран транспондер, не излъчваше електронно ехо.

Покриващата фюзелажа му черна боя абсорбираше радарния сигнал — същата технология, която се използваше при стелт-бомбардировача В-2 — и правеше самолета невидим на екраните на радарите в Гитмо.

Беше не самолет, а призрак.

Призрак, за чието съществуване американските военни сили в „Гуантанамо Бей“ нямаше да заподозрат до момента, в който не се стовареше върху главите им.

В крайна сметка първо го видяха — или по-скоро чуха — двама нощни часови. Постът им бе изнесен на една от най-външните стражеви кули на базата, на самотен нос над океана, на два километра от Наветреното летище, в близост до хълмовете Куско.

Двамата видяха огромната черна сянка да се задава с рев в бръснещ полет над главите им и да нараства заплашително от запад, т.е. откъм морето.

След вдигнатата тревога всичките 3000 души персонал на американската армия в базата „Гуантанамо Бей“ обявиха война на Джак Уест-младши и екипа му.

„Халикарнас“ се спусна над хълмовете Куско и се насочи към обляния от лунната светлина пейзаж на „Гуантанамо Бей“. Беше 3:45 сутринта.

Изведнъж грамадният 747 направи остър вираж наляво и изчезна под линията на върховете на дърветата…

… за да кацне на феъруея към 16-а дупка на голф игрището към военноморска база „Гуантанамо Бей“ и да запали опознавателните светлини на крилата си в мига, в който докосна земята.

Колелата на машината разораха безмилостно равно окосената трева на феъруея, разхвърляха чимовете и оставиха дълбоки коловози в меката, осветена от светлините в крилата земя. Самолетът тежко мина през кръга около 16-а дупка и излезе на трасето на 17-а.

Пред него се появи стената от храсти, отделяща 17-а от 18-а дупка, но Скай Монстър без никаква милост ги прегази и неудържимият „Халикарнас“ пое към финала на 18-а дупка.

Над „Гуантанамо Бей“ се носеше вой на сирени и клаксони. Навсякъде пламваха светлини.

Пехотинци скачаха от леглата си.

Лъчи на прожектори разкъсваха тъмнината на нощното небе в търсене на нови нападатели.

Малко по малко плъзна слухът: Атакуват ни… откъм голф игрището.

Два разузнавателни отряда на пехотинците веднага се насочиха към голф игрището. Междувременно екипажите на хеликоптери „Блек Хоук“ и много по-голям отряд се приготвяха да ги последват.

Всички затвори в базата бяха автоматично заключени — компютрите щракнаха ключалките на всеки портал, а екипите от надзиратели бяха удвоени.

Настъпи абсолютен хаос.

В хаоса и объркването, последвали зрелищното безцеремонно кацане на „Халикарнас“ на голф игрището, никой не забеляза двете черни крилати фигури, които се спуснаха над Гитмо и направиха плавни виражи, за да кацнат леко и безшумно върху плоския бетонен покрив на барака С-12 в лагер 3 на лагер „Делта“.

Уест възпламени заряда „Семтекс“ на покрива и проби дупка, през която да се спусне. След това скочи в дупката…

… и краката му тупнаха в тъмното на горната страна на клетка от стоманена мрежа. Преносимата горелка бързо се справи с мрежата, Уест скочи през отвора и…