Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Зоуи и Магьосника обсъдиха още някои несвързани с тези тема дреболии, след което Зоуи си тръгна.

Магьосника отново се залови с работата си и… едва тогава си спомни за скритата зад кашоните Лили. Завъртя се заедно със стола си към нея.

— Ей, фъстък, съвсем забравих, че си тук. Спотаила си се там като мишка и не издаваш звук. Не знам дали успя да чуеш нещо, но ако си чула, това е отлично. Важно е да знаеш повече за нашия приятел, Ловеца, защото той е свестен човек, крайно свестен човек. И макар че едва ли с нещо ти го е показал, той страшно много те обича… обича те от първата секунда, когато те взе в ръцете си в сърцето на онзи вулкан. И държи на теб повече, отколкото на всичко друго на този свят.

Това бе ден, в който Лили научи много неща.

Много по-забавен обаче се оказа денят, когато научи откъде Уест има самолета си.

„Халикарнас“ отдавна будеше любопитството й. Но когато порасна достатъчно, за да разбере какво означава „джъмбо-джет“ — и особено колко струва! — й се стори крайно странно, че човек може да притежава собствен 747.

— Откъде имаш самолета? — попита го тя на една закуска.

Останалите край масата — а това бяха Зоуи, Стреч и Магьосника — едва не се задавиха от смях.

Нетипично за него, Уест изглеждаше смутен.

— Не казвай на никого. Откраднах го.

— Откраднал си го! Откраднал си цял самолет?! Лошо е да се краде!

— Лошо е, разбира се — намеси се Зоуи. — Но Ловеца открадна „Халикарнас“ от много лош човек.

— От кого?

— От Саддам Хюсеин — включи се в разговора и Магьосника. — Бившият президент на Ирак, ужасен човек, наистина. Ловеца му го е откраднал през 1991 година.

— И защо открадна самолета на господин Хюсеин? — настоя да научи всичко Лили.

Уест помисли, преди да й отговори, сякаш държеше внимателно да подбере точните думи.

— Бях близо до един град, Басра, и имах големи проблеми. А самолетът на господин Хюсеин бе единственият начин да се измъкна оттам жив. Той го държеше да му е подръка, в случай че му се наложи да избяга от страната си. — Уест намигна. — Освен това аз знаех, че си има много други самолети, разпръснати из цял Ирак все със същата цел, така че не мислех, че ще му притрябва точно този.

— А защо си го нарекъл „Халикарнас“? Това на името на Мавзолея в Халикарнас ли е?

Уест се усмихна на лекотата, с която детето боравеше с древните имена.

— Не съм сигурен, но мисля, че да. Всъщност името е дадено от господин Хюсеин — запазих го, защото ми харесва. Не мога да ти кажа защо го е кръстил така, но господин Хюсеин гледаше на себе си като на велик управник на персите, каквито са били Мавзол и Навуходоносор. Само че изобщо не беше като тях. Беше голям гадняр. — Уест се обърна към Магьосника. — Като стана дума за „Халикарнас“, да те попитам — как върви ремонтът и монтирането на новите неща? Монтираха ли вече двигателите за обратна тяга „Марк 3“?

— Приключваме — отговори Магьосника. — Намалихме общото тегло с една трета, а всичките осем външни турбореактивни двигатели са монтирани и минаха изпитания. Що се отнася до „Марк 3“, те паснаха на съществуващите двигатели на 747 прекрасно — изобщо разпределението на тежестта при „Боинг“ е направо изключително удачно за вертикално излитане и кацане, ако разполага с достатъчно гориво, разбира се. Със Скай Монстър ще опитаме това-онова в събота, така че си пригответе тапи за уши.

— Няма страшно. Но искам да знам резултата.

Лили нямаше представа за какво си говорят.

О, интересът на Лили към балета не беше угаснал.

Тя направи няколко представления — представления на малка сцена с истински завеси, които можеха да се вдигат и пускат. Всяко от тези представления бе изпратено с бурни аплодисменти от целия екип.

На едно от тях Лили обяви възбудено, че ще опита да удържи трудна поза на пръсти в продължение на цяла минута. Но удържа само 45 секунди и беше горчиво разочарована.

Но въпреки това всички й ръкопляскаха.

Така, както правят семействата.

17 март 2006

3 дни преди настъпването на Тартар

Дванайсет часа след наглото нападение над „Гуантанамо Бей“ и след продължително криене в усамотен хангар на ямайските ВВС из околностите на Кингстън — откъдето прибраха Магьосника, Лили и Хор — зареденият с гориво „Халикарнас“ излетя над Атлантика пак на път към Европа, Африка и опасностите.

И пак всички се събраха в широк кръг в салона.