Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

В центъра на кръга се намираше молла Мустафа Заид, Черният молла на Кабул.

Веднага след измъкването им от „Гуантанамо Бей“ Уест бе взел цифров спектрален анализатор AXS-9 — устройство с пръчковидна сонда, с което се проверяват стаите за монтирани в тях подслушвателни устройства — и го бе прекарал по кожата на Заид.

И както очакваха, около врата му устройството сякаш обезумя, разнесоха се остри звуци и писукания, които можеха да означават само едно — там, под кожата на Заид, беше монтиран GPS чипът, който позволяваше този човек да бъде проследен до всяка точка на земното кълбо.

Не се налагаше хирургическа намеса. Уест можа да неутрализира чипа, като го „изпържи“ с мощен електромагнитен импулс от „пушката“ за обезвреждане на електронните устройства на противника. Чипът се превърна в пасивно парче пластмаса.

В момента Заид беше сред тях и докато всички го гледаха с интерес и смесени чувства, той не сваляше поглед от Лили.

Гледаше я по начина, по който хиената наблюдава новородена антилопа — с глад, желание и смайване, че толкова съблазнително ястие може да се намира точно срещу него.

Външният му вид бе отвратителен, макар да се бе изкъпал и да бе облечен в нови чисти дрехи.

С избръснатата си глава, наболата четина по брадата, дълбоко хлътналите си очи и жилавото си тяло той повече приличаше на призрак, отколкото на човек, и бе олицетворение на фразата „ходещ скелет“. Но друго и не можеше да се очаква — три години престой в лагер „Делта“ са в състояние да направят това с всеки човек.

В ярко осветения салон можеше лесно да се забележи още една отличаваща го физическа особеност: половината от лявото ухо на Заид, цялата долна половина, меката част на ухото, бе отрязана.

Изведнъж той сякаш дойде на себе си и внимателно огледа многонационалния екип на Уест.

— Ммм. Колко интересно, колко страшно интересно — проговори най-сетне. — Мишките надигат глава. И се опитват да се справят с двата лъва — Европа и Америка. — Погледна Магьосника. — Виждам Канада. И Ирландия. — Кимна към Зоуи. — Колеги експерти по древните текстове. — Когато видя Стреч, гласът му стана тих. — И забелязвам Израел. Е, каца Коен, майстор-снайперист, радвам се да се видим пак. Последния път, когато се видяхме, беше в Кандахар, от две хиляди метра. Много нетипичен пропуск от твоя страна. — Стреч се озъби, демонстрирайки неприязънта си към Мустафа Заид, който посочи останките от ухото си. — Само сантиметър все пак.

— Почакай да видиш следващия път — изръмжа Стреч.

— По-спокойно, каца. Аз съм ваш гост, при това ценен, предполагам. След всичките рискове, които поехте, за да ме изведете, евреино … — погледът на Заид стана леден, — би трябвало да си малко по-гостоприемен. — Извърна се рязко и изгледа Мечо Пух. — А… един добър мюсюлманин. Ти си синът на шейх Анзар Абас, нали? Великият капитан Рашид Абас, командир на елитния Първи десантен полк на ОАЕ…

— За жалост не съм — прекъсна го Мечо Пух. — Рашид Абас ми е брат. Аз съм Захир Абас, скромен сержант и втори син на шейха.

— Шейхът е благороден слуга на Аллах. — Заид се поклони с уважение. — Имаш моите почитания, че носиш в жилите си неговата кръв.

Накрая Заид се обърна към Уест, който седеше с Хор на рамото му.

— И ти… Джон Уест-младши. Капитан Джон Уест от австралийските САС. Ловеца. Името, което витае из Близкия изток като дух. Подвизите ти се разказват като легенди, а бягството ти от Басра вбесяваше Саддам години наред. До деня, в който го заловиха, той не спираше да повтаря, че си иска самолета. Само че ти се скри някъде. Изчезна от лицето на земята. Крайно необичайно…

— Достатъчно — прекъсна излиянията му Уест. — Чудесата: Зевс и Артемида. Къде са те?

— О, да, извинявам се. Чудесата. А и Тартар наближава, ммм… Извини ме, капитан Уест, но аз така и не схванах на какво се основава вярата ти, че ще искам да помогна в борбата за тази кауза.

— Съединените американски щати вече притежават три части на Пирамидиона — простичко отговори Уест. — Те са добре екипирани, отлично информирани и на път да се сдобият с целия Пирамидион. Това как ти се струва като основание?

— Напълно достатъчно. — Заид кимна. — Кой командва американския отряд? Маршал Джуда?

— Да.

— Респектиращ противник. Умен и лукав. Убива, без да се колебае. Впрочем известна ли ти е любопитната му слабост?

— Каква е тя?

— Страх от височините. Само че аз се отвличам. Въведи ме в случилото се досега. Предполагам, че използвате Текста на Калимах. Което значи, че най-напред сте намерили Колоса. Най-десният медальон, нали?