Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

— Третият бухал на втората — каза той на глас.

И наистина, на втория ред на този обелиск — вторият обелиск от Луксор — имаше издълбани един до друг три бухала.

А до главата на третия се виждаше малък кръг, изобразяващ Слънцето.

Уест си помисли колко малко са онези, които са виждали това отблизо — нали се намираше толкова високо над главите на хората… но сега и тук… от това място слънчевият диск изглеждаше малко странно… сякаш… сякаш не бе изгравиран, а по-скоро беше… хм… запушена дупка в камъка?

Уест хвана „тапата“ и със сила я дръпна — и видя хоризонтален отвор с диаметър около два пръста, идеално кръгъл, сякаш пробит през Обелиска.

Прехвърли се от другата страна на върха на Обелиска и намери и извади втора „тапа“. Сега вече можеше да гледа през отвора в каменната игла.

— Уест! Побързай! Полицаите са почти тук…

Без да обръща внимание на Стреч, Уест извади от джоба си две специални устройства: лазерен висотомер, за да измери точната височина на хоризонталния отвор, и цифров геодезически инклинометър, за да снеме точния наклон на отвора — вертикален и страничен.

С резултатите от тези измервания можеше да отиде в Луксор, да пресъздаде този обелиск „виртуално“ и по този начин да открие точното разположение на гробницата на Александър Велики.

Висотомерът регистрира височината и издаде слаб сигнал. Уест насочи инклинометъра по дължината на отвора. Няколко секунди… Друг слаб сигнал. Сега разполагаше както с височината, така и с ориентацията на отвора в пространството.

Следователно можеше да си тръгва.

И бързо се спусна, опрял разтворени крака по повърхността на иглата, както пожарникар се спуска по стълба.

Краката му стъпиха на скелето в мига, в който шестте полицейски коли забиха спирачки по периметъра на Плас дьо ла Конкорд и от тях се изсипаха петнайсетина парижки полицаи.

— Стреч! Тръгвай! — извика Уест, докато тичаше по най-горното ниво на триетажното скеле. — Идвам!

Автобусът се измъкна на заден ход изпод срутената около него част от скелето, после Стреч смени предавката и голямата червена машина рязко потегли напред точно когато Джак Уест скочи във въздуха и полетя надолу…

… и тупна с глух удар на горната платформа на автобуса миг преди той да поеме към Сена.

От мига на смелия им удар в Лувъра в играта се бяха намесили други сили.

Както можеше да се очаква, дръзката кражба бе предизвикала истинско вълнение в парижката полиция — но вълните се контролираха от други сили в държавата.

Онова, което Стреч не знаеше, бе, че парижката полиция бе принудена да се подчини на желанието на най-висшите ешелони на властта и бе изтеглена от преследването .

Преследването щеше да бъде осъществено от френската армия.

Точно както Уест бе предвидил.

И така, докато червеният автобус се отдалечаваше от Обелиска и срутеното скеле, парижката полиция не предприемаше нищо. Полицаите просто заеха позиции по периметъра на Плас дьо ла Конкорд.

След малко покрай полицаите се пронесоха пет зелени тежковъоръжени камионетки и се устремиха след автобуса.

Сред раздразнения лай на клаксони и воя на сирени двуетажният автобус за втори път този ден се носеше по самия бряг на Сена, слаломираше из рехавия дневен трафик, профучаваше на червено и оставяше след себе си вълна от хаос.

Тази вълна разсичаха петте машини на френската армия.

Всяка бе предназначена за отряд от трима разузнавачи и бе известна като „Панхард VBL“. Съоръжени с турбокомпресорен дизелов двигател, четириколесно задвижване и издължено като стрела купе, панхардите бяха бързи и маневрени коли с висока проходимост и изглеждаха като бронирана версия на спортен автомобил.

Панхардите, преследващи Уест, бяха екипирани с всевъзможни варианти на оръдейни кули: някои бяха с дългоцевни 12,7-милиметрови картечници, други имаха страховито изглеждащи ракетни установки TOW.

И всички те вече бяха по следите на измъкващия се автобус.

И незабавно откриха огън, и разбиха прозорците по лявата страна на автобуса… секунда преди той да нахлуе с рев в един тунел и да блокира всяка възможност да се изнесат странично за по-добър ъгъл на обстрелване.

Два от панхардите опитаха да се вмъкнат странично покрай автобуса, но Стреч без колебание ги засече, затисна ги с по-голямата маса на машината до стената и започна да ги мачка в нея.

Машините на военните изостанаха и се преобърнаха.

На горната платформа на автобуса Мечо Пух и Уест залитаха при всяка промяна на посоката и неуспешно се опитваха да отвърнат на обстрела. В един момент Пух забеляза една от ракетните установки на преследващите ги коли и извика: