Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

— Капитан Уест!

Уест замръзна с вдигнат крак. Свали го и се обърна.

Дел Пиеро и десантниците му го гледаха. Стояха под полузавършения кран и стискаха безполезните си оръжия.

— Капитан Уест, моля ви да помислите, преди да го направите! — извика Дел Пиеро. — Налага ли се наистина? Дори да задействате Основния капан, вие само отлагате неизбежното. Ако по някакъв начин се сдобиете с частта, ние ще ви убием, когато се опитате да напуснете планината. А ако не успеете, моите хора ще се върнат, след като Капанът свърши действието си, и сами ще вземем главата на Колоса и скритото в нея парче от Пирамидиона. Така или иначе, капитане, частта ще стане наше притежание.

Уест присви очи.

Но не отвори уста.

Дел Пиеро опита с Магьосника.

— Макс… Макс. С теб сме стари колеги, стари приятели. Моля те! Опитай се да вразумиш буйното си младо протеже.

Магьосника поклати глава.

— Пътищата ни с теб се разделиха преди много време, Франческо. Ти го направи по твоя начин. Ние ще опитаме нашия. Джак… Задействай го.

Уест изгледа Дел Пиеро, после каза:

— С удоволствие.

И стъпи върху задействащия камък, и активира Основния капан.

Последва нещо наистина невероятно.

Мощни потоци нефт изригнаха от стотиците дупки в пещерата.

Десетки нефтени водопади заскачаха от ниво на ниво. Черната течност бликна от върха на страничните стени и без да срещне преграда, започна да се излива в езерото с крокодилите.

Те полудяха и започнаха да се блъскат, за да се измъкнат от езерото, някои се промушваха през дупки в основата на стените, други се скупчиха при отсрещния бряг на езерото.

Нефтът бликаше от самата гръд на скалата, изхвърлян под силно налягане.

И най-лошото от всичко — по пукнатината на Белега потече черна река и напълно скри ручея, който бе текъл допреди малко.

И тогава се разнесе щракане.

Щракане на многобройни механизми, монтирани над дупките в стените.

Кремъчни механизми.

Ударници, чиято цел бе да предизвикат искра и…

В следващия миг една от искрите подпали нефтената река, бликаща от дупката на пръст подкремъчния ударник.

Резултатът бе зашеметяващ.

Нефтеният водопад се превърна в огнен водопад…

… и този пламтящ водопад удари вече замърсеното с нефт езеро в основата на скалата и го подпали.

Езерото избухна в пламъци.

Пещерата се озари в яркожълто.

Крокодилите зареваха, замучаха и се заблъскаха да се измъкнат на свобода.

Междувременно се подпалваха и други „водопади“ — някои по страничните стени, други по лицето на скалата и накрая нефтената река, стичаща се по Белега. Голямата пещера заприлича на сцена от Ада.

Гъст черен дим започна да изпълва пещерата — дим, който нямаше откъде да излезе.

Това бе финалният шедьовър на Имхотеп.

Ако огънят и капаните не изпълнеха задачата си, димът щеше да довърши всички, особено онези, стигнали в горните части на пещерата.

— Глупаци! — изрева Дел Пиеро. После се обърна към хората си. — Какво сте зяпнали? Довършете крана! Имате време, докато стигнат на Второ ниво!

Екипът на Уест затича с всички сили през подземния огнен ад.

Изкачваха се все по-нагоре, първо наляво по Ниво 2, после успяха да минат през левия ръкав на Белега, преди огненият водопад да стигне дотам. Прескачаха зеещите в первазите дупки, обезвреждаха клопките в нишите покрай тесните пътеки.

Около тях летяха огнени капки — пръски от „водопадите“ — но отскачаха от пожарникарските им каски.

Минаха покрай недовършения кран — и излязоха начело.

За да поведат в състезанието.

Стигнаха до стълбата в края на Ниво 2, качиха се на Ниво 3, поеха надясно, прескочиха няколкото улея в скалата, стигнаха до огненото корито на Белега и Уест изстреля с пневматичния си пистолет разгъваем алуминиев навес.

Навесът се разтвори като ветрило, препречи пътя на огнената река и тя се заизлива през него — навесът ги прикри и те минаха без забавяне по тесния перваз.

Стигнаха до стълбата, извеждаща на Ниво 4, и изведнъж от мрака над главите им към тях се затъркаляха шест десеттонни канари.

Канарите с грохот се стовариха върху диоритовия перваз на Ниво 4 и полетяха надолу.

— Махнете се от стълбата! — извика Уест. — Ще ни…

Предупреждението му бе закъсняло.

Още преди да довърши, една от канарите със сила забърса последния на стълбата — Фъзи — и го отхвърли назад.

Мускулестият ямаец падна тежко на Ниво 3, задейства някаква клопка със запален нефт — приличаше на огнепръскачка — но с ловко кълбо успя да избегне струята и едновременно с това на косъм отбягна втора канара, която удари перваза на сантиметри от него.