Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Момчето стоеше до Дел Пиеро — и имитираше властната му поза, също с ръце на гърба.

Изглеждаше на възрастта на Лили.

Не, поправи се Уест, беше точно на нейната възраст.

Уест погледна крана.

Идеята безспорно бе добра.

След като го завършеха, кранът щеше да вдигне европейците над първия перваз и щеше да ги остави на втория.

Това не само щеше да им спести преодоляването на десетина капана, но и щеше да им позволи да избегнат най-опасната клопка в тази пещера — Основния капан.

Уест знаеше за съществуването му от Текста на Калимах и подозираше, че Дел Пиеро и европейците разполагат с ватиканско копие на същия документ. От друга страна, можеше да са научили за тези тайни и от други древни текстове за Имхотеп V.

Всички архитекти с име Имхотеп имаха своите любими клопки, но Имхотеп V бе изобретил Основния капан — клопка, задействаща се при първоначалното подхождане към хранилището, като идеята бе да се направи от финалната отсечка състезание с времето. Или както се бе изразил Магьосника: „Да преодолееш капаните е едно, да ги преодолееш за определено време е съвсем различно“.

Но Основният капан не бе замислен толкова грубо, че да унищожи цялата система от клопки. Подобно на повечето капани на Имхотеп V, той щеше да се върне в първоначалното си състояние, за да може да се задейства повторно.

Замисълът на Основния капан бе да остави стигналия дотук в състояние „справи се или умри“. Следователно, ако си достатъчно добър, съкровището ще е твое, ако не си — костите ти ще изгният тук.

Текстът на Калимах разкриваше, че задействащият камък е в самия център на първото ниво, в основата на стълбата, която водеше до него.

Магьосника застана до Уест и също надникна през отвора в пода на пещерата.

— Ммм… кран значи. С негова помощ Дел Пиеро и хората му ще избегнат задействането на Основния капан. И това ще им даде повече време за прекарване в светая светих. Много умно.

— Не, не е умно — отсече Уест. — Това е против правилата.

— Правилата?

— Да, правилата. Това е част от състезание, което се провежда през последните 4000 години — състезание между египетските архитекти и крадците на гробници. И в това състезание има етичен кодекс — ние атакуваме, Имхотеп V защитава. Като прескача задействащия камък, Дел Пиеро мами. А освен това демонстрира слабостта си.

— И каква е тя?

— Не вярва, че може да се справи с Основния капан. — Уест се усмихна. — Но ние можем.

Слезе по стълбата и се обърна към шестимата от екипа си:

— Окей, приятели. Сега е моментът да използваме наученото в тренировките. Формация „задминаване“, но помнете местата си. Лили — ти си с мен в средата. Фъзи — ти поемаш първото обезвреждане. Следват те Дългоух, Зоуи и Стреч. Магьосник — ти ще заместваш Мечо Пух, който трябваше да покрива петия. Аз ще задействам Основния капан.

Всички кимнаха. Лицата им показваха, че горят от желание да тръгнат напред.

Уест се обърна към Магьосника.

— Професоре, готови ли са „Кос“-овете? Защото в мига, в който ни видят, европейците ще открият огън.

— Готов съм, Ловецо — отговори Магьосника и вдигна нещо, което приличаше на гранатомет М-203. — Ще ми трябват четири секунди.

— Давам ти три.

Всички събраха ръце, като играчи на отбор, подготвящ се да излезе за победа, и извикаха „Камате!“. Магьосника тръгна нагоре пръв, готов да скочи в огъня…

Магьосника се показа от дупката и стреля три пъти. Изстрелите приличаха на звуци от спукана плажна топка.

Нещата, които излитаха от цевта на гранатомета, приличаха на гранати, но не бяха гранати — бяха издути, заоблени и сребристи и се забиха в трите ъгъла на гигантската пещера, и червените им индикатори замигаха.

Европейците чуха още първия изстрел, а на третия вече бяха локализирали Магьосника.

Един френски снайперист, настанил се върху кабината на крана, завъртя дългата си карабина, прицели се в челото на Магьосника и стреля.

Но куршумът му отлетя в съвсем друга посока.

Стрелна се надолу веднага след излитането си от цевта, заби се в главата на един нещастен крокодил и го уби на секундата.

„Кос“-овете действаха.

Трите странни снаряда, изстреляни от Магьосника, бяха официално известни под името Атмосферни полеви дестабилизатори (електромагнитни), но всички им казваха просто „Кос“-ове.

Бяха едно от редките изобретения на Магьосника с военно приложение — създаваха магнитно поле, което въздействаше върху полета на метални предмети, движещи се с висока скорост, като по този начин образуваха зона, свободна от куршуми.