Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

— Диоритовият трап — каза Уест. — Нищо не може да обработва диорита, освен един още по-твърд камък — диолит . Следователно оттам няма измъкване с пикел.

— Внимавайте — предупреди Магьосника. — Според Текста на Калимах тази врата е свързана със следващата. С други думи, като преодолеем тази, ще включим механизма на капана, свързан с Трета врата. И ще трябва да се движим бързо.

— Какво толкова — каза Уест. — Това поне го умеем.

В крайна сметка преминаха трапа, като забиха стоманени клинове в тавана с пневматични пистолети — на всеки клин имаше завита халка.

Само че в мига, в който Уест стъпи от другата страна, се задейства скрит механизъм. Плочата под краката на Уест хлътна в пода…

… разнесе се гръм, земята се разтресе и всички залитнаха. Нещо голямо и тежко падна в мрака в горната част на тунела, чу се засилващ се грохот.

— Мамка му! Другата врата! — изкрещя Уест.

— Бурканът… — почна Лили.

— После — прекъсна я Уест. — Сега трябва да бягаме. Дългоух, грабвай я и ме следвай!

Затичаха се нагоре по стъпалата между пътеките.

Застрашителният грохот продължаваше да кънти в тъмнината пред тях.

Забавиха се, колкото да преодолеят широката метър и половина яма с набучени в нея колове, блокираща пътя им. По някаква необяснима причина каменните пътеки заобикаляха ямата, така че преминаването й бе свързано с прескачане чрез поставяне на крак върху пътеката.

Уест изстреля напред нова осветителна ракета…

… и това разкри естеството на невидимата до този момент заплаха.

— Плъзгащ се камък! — извика Магьосника. — Той пази Третата врата!

Гигантски гранитен блок — размерите му идеално съответстваха на размерите на тунела — с набучени в челната му стена зловещи колове се плъзгаше право към тях!

Заплахата бе кристално ясна: ако не ги натикаше в ямата с коловете, блокът щеше да се плъзне по каменните пътеки отстрани — сега бе ясно защо бяха оставени — и щеше да накара всеки смелчага, дръзнал да стигне дотук, да скочи в диоритовия трап, а там вече щеше да се прекатури и да падне, и да смаже нещастника, преди той да стане жертва на онова, което можеше да се появи през страничните входове на кладенеца.

Господи!

По средата на пътя между плъзгащия се блок и осмината в пода на тунела се виждаше проход, който водеше към хоризонтален подземен коридор.

Третата и последна врата.

Осмината се хвърлиха с последни сили нагоре.

Поради гравитацията и огромната си маса, блокът набираше скорост надолу относително бавно. Но все по-бързо.

Състезанието бе кой ще се добере пръв до Вратата.

Уест, Дългоух и момичето стигнаха до отвора и скочиха без колебание в него.

Последва ги Магьосника, а след него се вмъкнаха Фъзи и Принцеса Зоуи.

Блокът вече бе надвиснал над горния ръб на прохода.

— Стреч… Пух! Побързайте! — викна Уест на последните от екипа.

Първият — мършавият Стреч — скочи в прохода буквално в последната частица от секундата, преди блокът изцяло да покрие Вратата.

Последният закъсня фатално.

Той беше най-тежък от всички. Имаше матова кожа и пищната му брада бе достойна за арабски шейх. Позивната, с която бе известен в собствената си страна, беше на славния Саладин, но тук му казваха…

— Мечо Пух! Не! Не-е-е…! — изкрещя Лили.

Камъкът затвори прохода и въпреки отчаяния си скок Мечо Пух беше отрязан от групата и остана в тунела на милостта на грамадния блок.

— Не! — извика Уест и удари с юмрук плъзгащия се над тях блок, който сто на сто бе помел безпомощния Пух.

— Бедни, бедни Захир… — прошепна Магьосника.

За момент никой не каза нито дума.

Седмината останали от групата стояха безмълвни.

После Уест примигна и нещо в него го събуди за живот.

— Всички — чуйте ме! Имаме задача и за да я изпълним, трябва да вървим напред. Знаехме предварително, че не става дума за разходка. По дяволите, това е само началото…

Той се обърна и впи поглед в очакващия ги коридор. В дъното му имаше изсечена в камъка стълба, която извеждаше до кръгъл отвор в тавана.

През отвора нахлуваше бяла светлина.

Електрическа.

Светлина, създадена от човек.

— … и лошото тепърва ни очаква. Защото току-що настигнахме европейците.

Уест подаде глава през люка и пред очите му се разкри невероятна гледка.

Намираше се в основата на необятна пещера с височина поне 120 метра, разположена в сърцето на планината.

Личеше, че някога е била използвана като каменна кариера. Формата й бе приблизително триъгълна — в долната си част бе широка, а нагоре се стесняваше.