Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Магьосника — един от водещите експерти в механизмите, използващи електромагнетизма — бе продал за 25 милиона долара революционната си технология на „Рейтеон“ през 1988: по-голямата част от тази сума бе отишла в касата на нюйоркската инвестиционна фирма, финансирала изследванията му. Магьосника получи само някакви два милиона и се зарече никога повече да не работи с инвеститори.

Колкото и да бе иронично, американската армия — както обикновено убедена, че знае кое е най-доброто — нареди на „Рейтеон“ да преработи системата на Магьосника и по този начин създаде проблеми, които задържаха внедряването на програмата с цели петнайсет години. Всъщност въоръжението още не бе влязло в активно използване.

Магьосника — беше канадец, а не американец — естествено бе задържал няколко работещи прототипа за себе си. И току-що бе използвал три от тях.

Седмината изскочиха от дупката и хукнаха към най-близката изкопана в скалата стълба — стълбата към първо ниво.

Уест — тичаше в средата на групата — пусна Хор и соколът литна над тях.

Ямаецът Фъзи беше пръв — носеше се с лека танцуваща походка по каменната пътека, която минаваше покрай дясната стена на пещерата. Доловили движението на хора, крокодилите напираха да излязат от езерото.

Фъзи държеше лека титанова кръстачка.

Някъде по средата пътеката се прекъсваше. В центъра на празното пространство имаше издигнат над основното ниво камък, също залепен за стената: издигаше се на един пръст над водата с крокодилите.

В стената точно над него имаше черна дупка, широка около метър.

Фъзи не се поколеба и за миг.

Скочи от пътеката на камъка…

… от дупката в стената се разнесе шум на приближаваща се вода и басов рев на крокодил…

… Фъзи заби титановата кръстачка в дупката и натисна бутона в центъра й.

Щрак!

Кръстачката се разпъна, задействана от мощната пружина, и мигновено се заклещи в дупката.

Което стана съвсем навреме.

В следващата секунда от дупката бликна вода и в титановата кръстачка със сила се заби муцуната на огромен крокодил!

Крокодилът изрева ядосано, но челюстите му бяха стиснати от пречките на кръстачката и той нито можеше да ги освободи, нито имаше начин да премине. Водата заля Фъзи, но не беше достатъчно силна да го събори.

— Капан едно е обезвреден! — викна той.

Другите вече го бяха настигнали и докато Фъзи наблюдаваше безпомощния крокодил, го задминаха.

Сега напред тичаше Дългоух със задачата да обезвреди следващия капан. Останалите го следваха. Целта им бе стълбата в основата на гигантската скала.

Европейците можеха само да наблюдават в безпомощно изумление Седмината, които тичаха покрай стената.

Франческо дел Пиеро гледаше Уест — гледаше го с леденостудения си поглед — който тичаше, хванал ръката на Лили.

— Виж ти кой дошъл… — прошепна той. — Самият капитан Уест…

Седмината стигнаха основата на скалата.

Над тях се издигаше величествена като небостъргач и черна като нощта стена.

Дългоух вече бе свършил работата си — бе обезвредил в движение два отсичащи ръцете механизма отстрани на изсечената в скалата стълба.

Ред беше на Принцеса Зоуи да поеме водачеството. Тя имаше такива мускули, че биха й завидели и мъже. Беше на трийсет, с дълга до раменете руса коса, луничаво лице и излъчващи вътрешно сияние сини очи, каквито имат само ирландските девойки.

Тя скочи на Ниво 1, вдигна два флакона с аерозол и започна да запълва двете дупки в стената с бързо разширяваща се плътна пяна. Каквито и зли сили да дебнеха там, пяната ги изненада и неутрализира.

Едва бе свършила с това, когато бе задмината от седмия член на екипа, високия слаб десантник Стреч. Някога му казваха Стрелеца с лък. Имаше издължено жизнерадостно скулесто лице. Бе дошъл от безжалостното израелско бойно формирование Саярет Маткал.

Стреч стигна до дясната страна на Белега и задейства от безопасно разстояние огромен капан: бронзова клетка, която полетя от тъмна ниша в самия Белег и с трясък се стовари в езерото.

Ако в този момент другите от екипа бяха на стеснението на перваза точно под нишата, клетката щеше да ги помете и те или щяха да станат жертва на крокодилите долу, или щяха да бъдат смазани.

Сега напред поеха Уест и Лили. Бързо изтичаха по широкия само стъпка перваз и излязоха на централния сегмент на Ниво 1.

Тук, в основата на каменната стълба, водеща към Ниво 2, се намираше камъкът, задействащ Основния капан. Уест вдигна крак, за да стъпи върху него, и…