Матю Райли: Седемте смъртоносни чудеса

Точно под Уест бяха полуизядените тела на двама двайсетинагодишни судански младежи. Труповете им безжизнено се поклащаха в мътната вода, докато три огромни крокодила шумно откъсваха от тях големи парчета плът.

— Дългоух — каза Уест в лагингофона си, — гледката под нас не е за деца под тринайсет години. Кажи на Лили да не гледа надолу, когато се спуснете до края на вашето въже.

— Разбрано, шефе — отговори в слушалката му глас с подчертан ирландски акцент.

Уест изстреля осветителна ракета по дължината на помещението.

Кехлибареното кълбо избухна и подземната крипта сякаш се събуди за живот.

Стените бяха буквално скрити от издяланите в тях хиляди йероглифи.

В дъното на подземието Уест зърна онова, което търсеше — нисък трапецовиден проход, издълбан в стената на няколко стъпки над наводнения под.

Призрачната жълтеникава светлина на ракетата разкри още едно важно нещо за атриума — тавана му.

В него се виждаше редица халки, водещи към прохода в стената. Всяка халка обаче бе взидана в тъмна квадратна дупка, която отиваше нагоре в скалата.

— Магьоснико — обади се Уест, — намерих халките.

— Според указанията на стената в гробницата на Имхотеп трябва да избягваме третата и осмата халка — отговори му гласът на Магьосника. — Който се хване за тях, ще полети надолу. Останалите са окей.

— Ясно.

Осмината ловко прекосиха атриума, като се хващаха за халките — не докоснаха двете подозрителни. Краката им се клатеха на няколко стъпки над неспокойно движещите се крокодили.

Момиченцето — Лили — беше в средата на групата, прегърнало през врата най-едрия от Деветимата.

От атриума започваше нисък тунел — чезнеше в сърцето на планината. Уест и хората му се затичаха приведени по него. Хор бе пуснат на воля от торбичката и сега летеше пред Уест, носеше се в подземния коридор. Единствено Лили можеше да тича изправена.

От ниския таван капеше вода, но капките се удряха в пожарникарските им каски, плъзгаха се по извитите им ръбове и не им влизаха в очите.

Тунелът имаше идеално квадратно напречно сечение — 1,3 метра висок и 1,3 метра широк. По странно стечение на обстоятелствата това бяха същите размери като на проходите в Голямата пирамида в Гиза.

Подобно на входната шахта, и този тунел се пресичаше от три шахти, само че тези бяха вертикални и обхващаха цялата широчина на тунела, като се свързваха с него чрез отвори в тавана и пода.

В един момент телохранителят на Лили, едрият десантник с прозвището Дългоух, направи погрешна стъпка — стъпи върху камък, свързан с механизма на капан, точно преди да прескочи една от пресичащите шахти.

Разбра грешката си веднага и моментално замръзна на ръба на шахтата…

… а в следващия момент през горния отвор се изсипа мощен водопад блатна вода и образува водна завеса пред него, преди да изчезне с грохот през дупката в пода.

Ако беше скочил, водата щеше да го отнесе заедно с Лили в неизвестните дълбини на шахтата.

— По-внимателно, скъпи ми братко — сгълча го единствената жена в групата пред него, когато шумът на водата затихна. Тя бе бивш член на ирландската десантна група, известна като Сиатан Фианоглах ан Ейрн. Старата й позивна бе Блъди Мери, а новата — Принцеса Зоуи. Брат й, Дългоух, също бе член на СФАЕ.

Тя се пресегна, хвана ръката му и с нейна помощ той прескочи зейналия отвор в пода. После тримата с Лили тръгнаха да догонят останалите.

Ниският тунел излизаше в подземна зала с размера на малък параклис. Съвсем не в тон с обстановката, подът на залата изглеждаше като килим от буйна трева.

Само че не беше трева.

Бяха водорасли. А под водораслите имаше вода — правоъгълен басейн с абсолютно гладка, неподвижна вода.

Без следа от никакви крокодили. Нито един.

В дъното на залата — от другата страна на издължения басейн, точно над нивото на застоялата вода — се виждаха три ниски правоъгълни дупки, всяка с размерите на ковчег.

До входа плуваше някакъв предмет. Уест го разпозна на секундата.

Човешко тяло. Мъртво.

Третият и последен от проникналите в дупката безразсъдни судански младежи.

До Уест се изправи Магьосника. Беше се задъхал.

— Аха… Първата врата. О-о-о… колко хитро. Зала с фалшив под, също като онази под вулкана в Уганда. Ммм… Имхотеп V. Явно е бил човек с вкус към класическите капани…

— Макс — опита се да го спре Уест.

— О-о-о… и е свързан към Соломоновия избор на дупките с шиповете — три дупки, но само едната е безопасна. Добра „врата“, признавам. Обзалагам се, че таванът е на ролки…