Матю Райли: Седемте смъртоносни чудеса

Ръцете му бяха в ръкавици, но ако някой погледнеше по-внимателно левия маншет на якето му, може би щеше да зърне там сребристия блясък на стомана. Там, под ръкава, имаше протеза, заместваща лявата му ръка от лакътя надолу. Малцина знаеха какво точно бе довело до това и един от тях бе Макс Епер.

Експерт в изкуството на войната, с класическо образование в тайните на историята, готов на всичко, за да защити малкото момиче, за което се грижеше, Джак Уест-младши излъчваше кристално ясното усещане, че ако някой може да доведе до успешен край невъзможната мисия, това е именно той.

В този момент, с тихо изкряскване, от небето се спусна малък кафяв сокол, стрелна се през клоните на дърветата и леко кацна на рамото на Уест — бе същата птица, кръжала във висините преди малко. Соколът огледа района властно и загрижено. Казваше се Хор.

Уест като че ли дори не забеляза птицата. Продължаваше да се взира замислено в тъмната квадратна дупка.

Наведе се, избърса калта по края и отдолу се показа изсечен в периферията глиф:

— Ето че пак се срещнахме — тихо каза той на знака.

После добави:

— Светеща палка.

Подадоха му палка, той я задейства и я хвърли в дупката.

Падането й продължи около шест метра. Палката освети стените на приличащата на тръбопровод каменна шахта, после цопна във водата на дъното и освети…

… крокодили. Нилски крокодили.

Те озъбено затракаха с челюсти и неспокойно се раздвижиха, плъзгаха туловищата си един връз друг.

— Още от любимците на Собек — констатира Уест. — Прекрасно…

В този миг радистът на групата, висок ямаец с изрусени навити кичури, широко, изядено от шарка лице и масивни като стволове на дърво ръце, вдигна ръка и тревожно притисна слушалките си. Истинското му име бе В. Джей Уедърли, а истинската му позивна Шамана, но тук и сега всички го наричаха Фъзи.

— Ловецо — обади се той, — европейците току-що са преодолели Третата порта и вече са в Голямата пещера. Сега вкарват някакъв кран, с който да прескочат долните нива.

— Лошо…

— Има и по-лоши новини. Американците току-що са прекосили границата. И бързо се движат зад нас. Голяма група — 400 души, хеликоптери, въоръжение и дори покритие от изтребители, базирани на самолетоносач. А наземната операция е под ръководството на ГЕС.

Това вече привлече вниманието на Уест.

ГЕС — Групата за екстремни ситуации — бе най-специалната от всички специални американски сили, бойно формирование под контрола на президента, притежаващо еквивалента на джеймсбондовския лиценз да убива. И Уест знаеше на собствен гръб колко нежелателно е да си наблизо, когато пристигне ГЕС.

— Кой е командирът?

Фъзи злокобно отговори с една дума:

— Джуда.

— Не допусках, че ще се появи лично. Проклятие… Е, сега вече наистина трябва да побързаме. — Обърна се към хората си. — Така… Ноди — ти оставаш часови. Всички останали… — Уест откопча от колана си странно изглеждащата си каска — време е за танц.

Спуснаха се в дупката.

Без забавяне и колебания.

Монтираха над отвора на шахтата стоманен триножник и с помощта на Уест един по един осем от Деветимата се спуснаха като алпинисти по въжета, фиксирани на триножника.

Един-единствен — тъмнокос испански командос, някога известен с прозвището Матадор, а сега като Ноди — остана да охранява входа.

Уест полетя надолу по въжето — стрелна се край три наклонени под остър ъгъл напречни шахти, пресичащи се с главната.

Соколът се бе сгушил послушно в торбичка, окачена на гърдите му. Уест носеше явно видяла какво ли не пожарникарска каска с монограм, който я идентифицираше като собственост на 17-и район на нюйоркската пожарна охрана. Очуканата каска бе снабдена с панорамен защитен визьор, а от лявата й страна бе прикрепено тънко като молив мощно електрическо фенерче. И останалите в групата имаха подобни каски, съоръжени с фенерчета, визьори и камери.

Докато се спускаше покрай пресичащите шахти, Уест не пропусна да ги огледа. Имаше представа какви опасности дебнат в тях.

— До всички… Не се разсейвайте. И в никакъв случай, повтарям, в никакъв случай не докосвайте стените на шахтата.

Самият той не го направи, а и хората му го послушаха. След малко Уест приближи дъното на шахтата.

Уест се плъзна по въжето в единия край на продълговата каменна стая.

Но не се спусна до пода, а се задържа увиснал на два и половина метра от него.

Огледа внимателно правоъгълната стая под жълтата светлина на хвърлената светеща палка. Помещението бе с дължина около трийсет метра и подът му бе покрит с плитък слой блатна вода, гъмжаща от нилски крокодили.