Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Междувременно очите на Лили светнаха. Сега тя разглеждаше символите на най-десния от медальоните:

Тя прочете съдържанието на глас:

— Внимавай, Изкупителю. Неумолимият разрушител на Ра пристига и всички ще заплачат в отчаяние, ако не бъдат произнесени свещените думи.

Примигна и се върна към настоящето.

— Този е! — заяви и протегна ръце към медальона, чийто надпис току-що бе прочела.

— Почакай, сигурна ли си, че… — започна Уест.

Но движението й бе прекалено бързо и тя свали златния медальон от мястото му на шията на Колоса.

Пламтящият камък се заклати.

Уест се напрегна, готов да посрещне края.

Но камъкът не падна, а вместо това… щрак! … оковите на краката му се отключиха.

Лили бе избрала правилния медальон.

Тя щастливо скочи в ръцете на Уест, стиснала тежкия златен медальон като новородено бебе. После го погледна с тържествуваща усмивка.

— Беше много странно.

— Наистина изглеждаше странно — съгласи се Уест. Имаше предвид съвсем друго. — Браво, фъстък. Дай сега да се разкараме оттук.

Оставаше да се махнат оттук.

Уест крачеше затънал до кръста в нефтения басейн, без да отмества поглед от спускащите се горящи факли.

Когато стигнаха до пода на залата, таванът беше на 70 сантиметра над главите им.

Нахлуващият от пещерата дим беше гъст и задушлив.

Лили изтича приведена през широката зала, а Хор се стрелна през задименото пространство.

Уест беше най-бавен, защото единствената му възможност бе да се придвижи на четири крака, което допълнително се усложняваше от плъзгащите му се, изцапани с нефт ботуши. Когато наближи изхода на залата, таванът вече бе толкова ниско, че се наложи да се плъзне с глава напред по корем. В мига, в който се озова навън, таванът се съедини с пода с оглушителен звук и отряза достъпа до главата на Колоса.

Магьосника ги чакаше на Ниво 4.

— По-бързо! Хората на Дел Пиеро почти завършиха крана и всеки момент ще стъпят на Ниво 2.

Останалите от групата — Дългоух, Стреч и Принцеса Зоуи — бяха на Ниво 4 и покриваха първите три капана по пътя надолу.

Уест подаде на Дългоух безценния златен трапец и якият мъж го сложи в брезентовата си раница.

Поеха надолу по перваза в същата формация, със смяна на водачите. Спускаха се по стълбите, изплъзваха се от капаните по тесните первази и отбягваха пламтящите „водопади“ и огнения дъжд — от горната част на пещерата вече се сипеха камъни, които с грохот отскачаха от скалата и прелитаха през дима като метеорити.

Когато стигнаха на Ниво 3, Уест помогна на Фъзи да се изправи.

— Хайде, приятелю.

Продължиха на бегом по спускащия се перваз през задушливия дим.

Европейците вече почти бяха завършили крана — чакаха да бъдат монтирани последните елементи, за да могат да се качат на Ниво 2, където щяха да отрежат пътя за отстъпление на Уест и групата му.

Дойде моментът да се сглоби и последният елемент на крана.

Европейците се разбързаха.

Уест скочи на Ниво 2 като котка…

… и се изправи пред въоръжен с арбалет френски десантник — първият от европейската група, слязъл от вече работещия кран.

Бърз като стрелец от Дивия запад, Уест извади от кобура на бедрото си пистолет „Глок“, вдигна го и стреля във французина от упор.

По някаква причина неговият куршум не се повлия от „Кос“-овете на Магьосника, удари французина в гърдите и го повали.

Само че не бликна кръв.

Всъщност човекът не умря.

Куршумът бе гумен.

Уест изстреля втори гумен куршум — подобен на онези, използвани от полицията при овладяване на безредици — по следващия френски десантник, който още не бе слязъл от крана, точно в мига, в който французинът натисна спусъка на арбалета си.

Уест се приведе и стрелата прелетя над главата му — а неговият куршум порази целта и изпрати десантника в гъмжащото с изпаднали в паника крокодили езеро.

Писъци… плискане… хрущене… кръв.

— По-бързо! — извика Уест на хората си. — Преди и те да се усетят да минат на гумени куршуми.

Всички вече бяха извадили личните си оръжия и когато минаха покрай изнесената стрела на крана, се завърза престрелка с двайсетина французи на нея.

Успяха в последния момент — петнайсетина французи скочиха от крана на перваза и се втурнаха след тях към Ниво 1…

… където хората на Уест видяха втория опит на европейците да им отрежат пътя за измъкване от пещерата.