Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

На основното ниво екип от германски инженери почти беше приключил построяването на понтонен мост през крокодилското езеро с идеята по него да се стигне до южната страна на пещерата, където бе дупката в пода, през която бяха влезли хората на Уест.

Оставаше им да свържат още само два сегмента, които в момента пренасяха по вече построената част на понтонния мост.

— Давай, давай, давай! — разтревожено извика Уест.

Във въздуха на огнената пещера — пълна с дим и падащи камъни — вече свистяха стрели и гумени куршуми.

Алуминиевите стрели на арбалетите се влияеха само донякъде от „Кос“-овете — не улучваха целта, но първите няколко метра от полета им бяха по права линия.

Групата на Уест тичаше по перваза на Ниво 1 — съревноваваше се във времето със строителите на понтонния мост долу.

Дългоух носеше Лили. Уест помагаше на Фъзи. Принцеса Зоуи и Стреч стреляха по десантниците, които ги преследваха, а Магьосника — кашляше задавен от дима — водеше и имаше грижата да обезврежда капаните по пътя им. Над тях, в гъстия дим, летеше Хор.

Тъкмо стигнаха стълбата в най-десния край на Ниво 1 и заблудена стрела на арбалет удари Дългоух в лопатката. Той изгуби равновесие, залитна напред и…

… и се вкопчи в ръба на перваза, но изпусна Лили.

Лили полетя надолу.

От височина девет метра.

Пльосна в мазната вода до стълбата, недалеч от пътеката, минаваща покрай най-дясната стена на пещерата.

По една случайност на това място в езерото нямаше нито крокодили, нито горящ нефт.

Това едва ли щеше да остане така за дълго. Крокодилите не бяха далеч и един моментално я забеляза и се отправи към нея.

Дългоух — висеше безпомощно на перваза точно над Лили — извика:

— Не мога да стигна до нея!

— Аз мога! — обади се друг глас.

Гласът на Уест.

Реакцията му бе като предварително планирана.

Без да ускорява или забавя ход, той просто скочи от ръба на Ниво 1 и описа дъга във въздуха в полета си към езерото с крокодилите.

Големият крокодил, устремил се към Лили, така и не го забеляза. Уест скочи право на гърба му, буквално на няколко крачки разстояние от Лили, и двамата — човек и крокодил — се скриха под повърхността на черното езеро.

Изплуваха след секунди. Побеснелият крокодил извиваше гръб. Уест беше стиснал главата му в ключ.

Крокодилът ревеше. В следващия момент се разнесе отвратителен звук на счупени кости и Уест изви главата му назад. Крокодилът се отпусна. Уест скочи на брега и издърпа Лили на пътеката. Съвсем навреме, защото в следващата секунда нови шест крокодила без колебание атакуваха трупа на своя събрат.

— Бла… годаря — задъхано каза Лили и заизбърсва с разтреперани ръце нефта от лицето си.

— Няма за какво, фъстък.

Останалите се присъединиха към тях.

Вече имаха двама ранени — Фъзи и Дългоух. За щастие засега те можеха да вървят — помагаха им Зоуи и Магьосника, а Стреч покриваше Уест и Лили.

Прескочиха, като стъпиха на плочата, над която зад титановата кръстачка на Фъзи продължаваше да се извива заклещеният крокодил, и се хвърлиха без колебание към дупката в пода в същия момент, в който германските инженери монтираха последния сегмент на понтонния мост.

Четиридесет въоръжени германски войници нетърпеливо чакаха завършването на моста. Някои дори опитаха да стрелят с арбалетите си по Седмината — стрелите полетяха без посока — докато другите заредиха пълнители с гумени куршуми в картечните си пистолети MP-7 и също започнаха да ги обстрелват.

Уест и Лили стигнаха до дупката първи. Влязоха в нея. Последваха ги и другите, Стреч прикриваше отстъплението им. Влезе Дългоух… после Фъзи… Магьосника… Зоуи…

… и в този миг понтонът бе сглобен…

… така че когато Стреч скочи в дупката, цяла малка армия германци мина по понтонния мост и се хвърли след тях.

Започна преследването в тунела.

Да си последен в отстъпваща формация е гадно. В ариергарда си, лошите са по петите ти, а и без значение колко лоялни са партньорите ти, винаги съществува рискът да те изоставят.

Когато високият строен Стреч скочи в преддверието под дупката, останалите вече влизаха в тунела.

— Стреч! По-бързо! — извика Уест. — Зоуи избърза, за да се опита да пусне един от плъзгащите се камъни като преграда между нас и преследвачите!

В потвърждение на думите му откъм тунела проехтя познатият им трясък, последван от громоленето на новия плъзгащ се камък, тръгнал по наклона.