Матю Райли: Седемте смъртоносни чудеса

Пирамидионът засия за миг ослепително, после се разнесе звук като от всмукване, огнената топка изчезна в него, явлението внезапно се прекрати и всичко се успокои — с изключение на ниското басово бръмчене, което издаваше Пирамидионът, и монотонния звук от двигателите на „Халикарнас“.

Уест можеше само да гледа Пирамидиона и да се пита какво се е случило с намиращата се в него Лили. Възможно ли бе да е оцеляла след феномен с такова отделяне на енергия? Или Заид се бе оказал прав, когато му бе казал, че тя ще загине по време на церемонията?

Заид стоеше пред Пирамидиона, триумфално вдигнал ръце, лицето му беше вдигнато към небето.

— Хиляда години! Хиляда години господство на исляма!

Обърна се към Уест, все така разперил ръце, очите му блестяха.

— Ритуалът е изпълнен, невернико! А това означава, че моят народ ще е непобедим! И ти… ти ще си първият, който ще изпита мощта на моя гняв!

— Така ли било? — небрежно се поинтересува Уест и щракна нов пълнител в единия от своите „Дезърт Игъл“. След това го насочи към Заид.

— Стреляй! — предизвика го Заид. — Куршумите вече не могат да ти помогнат.

— Я да видим — каза Уест.

Бум!

Куршумът улучи Заид право в гърдите и го отхвърли назад. От раната бликна струя кръв и терористът падна на колене, на лицето му се изписа ужас.

Той погледна невярващо раната си, после вдигна поглед към Уест.

— Но… как…?!

— Знаех, че си на самолета ми след Висящите градини — обясни му Уест. — Предполагах, че ще опиташ да се скриеш на борда. Та как иначе би могъл да дойдеш тук? Ти преследваш тази цел през целия си живот и едва ли щеше да се откажеш толкова лесно да не си на това място точно днес. Затова те оставих да пътуваш с нас.

— Но пясъкът…

— Докато ти се криеше в товарния отсек, си позволих да сменя пясъка в кутия ти от черен нефрит — продължи Уест. — Там вече няма пясък от Арабия. Вместо това сложих в кутията пръст от моята родина. Ти току-що изпълни ритуала на властта в името на моя народ, Заид. Не за твоя. За което искрено ти благодаря.

Заид бе поразен.

— От твоята родина? Но това означава, че…

Но така и не успя да довърши, защото в този момент животът го напусна и мъртвото тяло на Мустафа Заид се отпусна върху платформата.

Разнесе се мъченически болезнен вик — Уеееест! — и Уест се извърна — видя Маршал Джуда да се хвърля срещу него. От изваденото му око капеше кръв, но в ръката си държеше автомат М-4, взет от един от убитите на платформата командоси.

Оръжието бе насочено в Уест.

Просто нямаше никаква възможност Джуда да пропусне.

И той дръпна спусъка.

Оръжието буквално експлодира в ръцете му.

Не бе нито засечка, нито запушване на цевта. Експлозията бе насочена навън. Автоматът се пречупи и буквално се разпадна в ръцете на Джуда.

Джуда се намръщи… после ужасено погледна Уест и прошепна:

— О, господи… ти… ти имаш силата…

Уест пристъпи крачка напред, без да изпуска Джуда от поглед.

— Джуда, мога да ти простя, че ми беше сложил онзи чип в главата. Мога да опитам да забравя и как се отнасяше с Хор. Но има едно нещо, което няма начин да ти простя, и то е, че уби Дорис Епер. И за това ще трябва да си платиш.

Наведе се, хвана края на подсигуряващото въже на Джуда и го отвърза от мястото му до Пирамидиона.

Джуда отстъпи назад към края на платформата, към „Халикарнас“, който продължаваше да виси във въздуха. И вдигна умолително ръце.

— Джак… почакай. И двамата сме войници и знаем, че понякога има неща, които войниците трябва да…

— Само че ти си я екзекутирал. А сега аз ще екзекутирам теб.

И Уест хвърли края на въжето покрай Джуда към въртящата се турбина в двигателя на „Халикарнас“.

Джуда извърна глава и видя как въжето потъва в отвора на турбината.

Веднага разбра какво ще стане — и здравото му око щеше да изхвръкне от ужас.

Джуда изкрещя, но писъкът му в същия миг секна, защото турбината погълна въжето и го откъсна от платформата.

Тялото му се изви, полетя във въздуха, турбината го всмука и за миг го смля на молекули.

В следващия миг басовото бръмчене откъм Пирамидиона стихна.

На върха на Голямата пирамида се възцари покой.

След светлинната експлозия на върха й американските войници долу се бяха пръснали.

След малко на платформата кацна хеликоптерът „Блек Хоук“ и от него на бегом слязоха Зоуи, Фъзи и Стреч. Почти едновременно с тях от крилото на „Халикарнас“ скочи и Мечо Пух.

И видяха, че Уест — Магьосника зорко го наблюдаваше — се вмъква в канала на Пирамидиона, за да види какво е станало с Лили.