Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

От небето, от самата повърхност на Слънцето, се спусна заслепяваща светлина, разнесе се заплашителен тътен и лъчът прониза Пирамидиона на върха на Голямата пирамида.

На свой ред Пирамидионът жадно улови опустошителния лъч в кристалите си и лъчът застина, свързал в едно Пирамидата и Слънцето с канал, през който се изливаше могъща, нажежена до бяло енергия.

Картината бе просто поразяваща: Пирамидата — увенчана с голямата дървена платформа, увисналият до нея „Халикарнас“, сновящите около него хеликоптери — абсорбираше ослепителния лъч чиста енергия, спускаща се от небето.

Беше невероятно, невъзможно, потресаващо, неописуемо.

Но по някакъв трудно обясним начин… беше на място. Сякаш Голямата пирамида в Гиза, дремеща и загадъчна в продължение на хилядолетия, най-сетне бе открила своето истинско предназначение.

Платформата бе в центъра на огнено кълбо и титаничен звук.

В епицентъра на мощния слънчев лъч блясъкът бе просто непоносим за човешкото око. А звукът бе разтърсващ — могъщият непрекъснат гръм, идещ от небето, се съчетаваше с тътена на ретро-двигателите на „Халикарнас“ и рева на обикновените му двигатели и заглушаваше целия останал свят.

В средата на всичко това, пред Златния пирамидион, стоеше Маршал Джуда. Той вдигна обърнатата си с дланта нагоре дясна ръка към Пирамидиона и на език, нечуван от хилядолетия запя заклинание.

Това бе ритуалът на властта.

Заклинанието се състоеше от седем реда. Когато Джуда го започна, ставаха едновременно няколко неща.

Мечо Пух.

Мечо Пух бе в разгара на собствената си лична война с четирите американски хеликоптера. Вече беше свалил един „Апачи“ с картечен огън и току-що бе изстрелял „Хелфайър“ срещу издигащия се „Супер Сталион“. Ракетата се вряза през предното стъкло на хеликоптера точно в момента, в който той се изравни с платформата.

Грамадният СН-53Е експлодира в кълбо от пламъци, люшна се и падна надолу — перките му за малко не направиха платформата на парчета, след това се свлече по южната стена на пирамидата и спря.

Беше под ъгъл 52° — наклона на стените на пирамидата — точно където излизаха обтягащите въжета на платформата: корпусът му беше смачкан, но перките продължаваха да се въртят, макар и конвулсивно бавно.

Джуда вече беше изрецитирал два реда.

Мечо Пух завъртя оръдейната си кула и се прицели в американския „Блек Хоук“ — и изведнъж за своя огромна изненада видя как хеликоптерът изстрелва ракета в задната част на едното от апачитата.

И тогава Мечо Пух видя пилотите на „Блек Хоук“ — бяха Зоуи и Фъзи. В настаналата суматоха бяха успели незабелязано да се освободят, да овладеят хеликоптера и да се включат в сражението.

В същия момент един от командосите на ГЕС скочи на крилото на „Халикарнас“ — опитваше се да ликвидира кулата на Мечо Пух в стил „камикадзе“. Пух не успя да завърти кулата навреме. Мъжът вдигна колта си, прицели се…

Бум!

Боецът падна прострелян в тила от далечен снайперист — изстрел, който можеше да бъде…

… дело само на Стреч, който седеше на пода на хеликоптера, пуснал крака през отворената странична врата на „Блек Хоук“ и с карабина в ръцете.

Пух видя израелеца — жив и на страната на добрите — и дори се усмихна за миг.

Джуда бе изрекъл вече четири реда от заклинанието.

Уест.

Уест пък водеше своя война срещу осмината до Джуда и Пирамидиона: шестимата командоси от ГЕС, Кьониг и Калис.

Пристъпи напред намръщен, с пистолети в ръцете.

Старият воин в Джак Уест — онзи воин, когото Джуда толкова се бе постарал да създаде — се бе върнал… и това вещаеше възможно най-лошото за противниците му.

Уест застреля четирима от командосите — всичките между очите. Всеки куршум означаваше смърт за някого.

Друг сграбчи изотзад и му счупи врата… и го използва в следващия момент като щит срещу огъня на Кал Калис, докато междувременно стреляше в останалите двама. Жилавият стар нацист скочи срещу него с нож в ръка, но тутакси получи в носа два куршума, които го изхвърлиха от платформата.

Джуда изрече шестия ред…

— Задръж го! — извика той на Калис и започна последния, седмия ред.

Уест беше изправен срещу Кал Калис — който препречваше пътя му към Джуда — във водовъртеж от светлина, вихър и звук.

В тази ситуация можеше да има само един победител.

Само че в играта имаше още един участник.

Още преди на платформата да се възцари хаосът, незабелязано за всички вратата над лявото крило на „Халикарнас“ се отвори и в нея се появи човешка фигура, приведе се и бързо се стрелна напред — държеше нещо в ръка.