Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

… в който момент Скай Монстър пое дълбоко дъх, задържа въздуха в гърдите си и натисна втори лост на конзолата пред себе си — на него пишеше: СИСТЕМА ЗА РЕТРО-ТЯГА.

Онова, което последва, изненада всички на върха на пирамидата… всички, с изключение на Магьосника.

„Халикарнас“ — падаше от небето с носа нагоре и опашката надолу, загубил подемна сила — издаде звук, по-нисък и по-разтърсващ от хиляда гръмотевици.

Бууууууууум!

Страховитият звук идеше от осемте „Марк 3 Хъриър“ двигателя за ретро-тяга, монтирани в бронирания му фюзелаж.

Монтирани от Магьосника.

Резултатът бе смайващ: тежкият черен „Халикарнас“ увисна по средата на свободното си падане, сякаш бе окачен на огромни въжета и под оглушителния звук на ретро-двигателите се завъртя плавно на 200 метра над земята и на няколкостотин метра от Голямата пирамида!

Скай Монстър приближи още малко машината и изравни лявата предна врата с платформата на върха.

Гледката бе повече от изумителна: грамадният абсолютно черен джъмбо-джет, настръхнал със стърчащите от него всевъзможни оръжия и ракетни установки, доближаваше носа си до острия връх на Голямата пирамида в Гиза.

Гледан от платформата, „Халикарнас“ изглеждаше още по-голям — като истински разярен бог, спуснал се от небето, за да отприщи гнева си.

След първоначалното смайване оцелелият кран на американците се завъртя, за да изстреля от упор поразяващ огън от зенитните картечници.

Но Мечо Пух, на лявото крило, беше още по-бърз и също можеше да стреля от упор.

И го направи — изстреля помитащ откос, който разтърси, раздроби и пръсна на парчета крана, като превърна намиращите се в него в пръски кръв и парчета кости.

Очите на Джуда щяха да изхвръкнат от орбитите. Той погледна часовника си — беше точно 11:59:29.

Трийсет секунди.

— Задръжте ги! — изкрещя той на хората си. — Задръжте ги! Трябват ни само трийсет секунди!

С внимание, изцяло ангажирано от пристигането на „Халикарнас“, Джуда не забеляза друг малък летателен апарат, който също се приближаваше към Пирамидата — много малък летателен апарат, захождащ ниско и бързо откъм Западната пустиня.

Беше човек с крила от въглеродно влакно.

Малката фигурка се стрелна ниско над пясъците и миг преди да се забие в каменната гръд на пирамидата, се издигна нагоре покрай наклонената й стена и кацна грациозно от другата страна на Пирамидиона спрямо положението на „Халикарнас“.

Беше Джак Уест-младши.

Възкръснал от мъртвите и бесен както никога през живота си.

Уест кацна с още разперени крила, но с два готови за стрелба пистолета „Дезърт Игъл“ в ръце. В мига, в който краката му докоснаха платформата, пистолетите му започнаха да стрелят. След четири изстрела четирима бойци на ГЕС лежаха мъртви.

Уест натисна лоста за освобождаване на крилата и те паднаха от гърба му — което го направи още по-опасен.

В същото време, в отговор на зрелищното пристигане на „Халикарнас“, четири американски хеликоптера се вдигнаха от позициите си в основата на Голямата пирамида: три „Апачи“ и могъщият „Супер Сталион“, който Джуда бе използвал за транспортиране на частите до върха на Пирамидата.

И пети хеликоптер — „Блек Хоук“ — се опита да ги последва, но се позадържа на земята в резултат на сборичкването вътре в него.

След няколко секунди хеликоптерът все пак излетя и се насочи към битката около върха на пирамидата.

На платформата цареше невъобразим хаос.

„Халикарнас“ продължаваше да виси до нея като спуснал се от космоса извънземен кораб, а Мечо Пух стреляше, без да пести мунициите, в резултат на което всички намиращи се платформата американци бяха или избити, или търсеха прикритие зад здравите куфари „Самсонайт“ и Пирамидиона, или отстъпваха надолу по пирамидата.

Дел Пиеро се хвърли през платформата, наведе се до тесния канал и посегна да изтегли Александър.

— Не толкова бързо, отче! — чу глас зад себе си. Извърна се…

… носът му се озова срещу дулото на пистолет „Глок“ в ръката на Маршал Джуда.

Бум!

Пистолетът изтрещя сухо и мозъкът на служителя на бога изпръска златната стена на Пирамидиона.

Обграден от бойци на ГЕС, Джуда стоеше до Пирамидиона — съобразително застанал така, че да е от другата му страна спрямо опустошителните оръжия на Мечо Пух. Погледна отново часовника си и вдигна очи към небето.

В същия миг настъпи пладне и очакваното събитие се случи.

За хората наоколо беше като лазерен лъч от небесата.