Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Беше почти пладне и слънцето малко по малко се приближаваше към най-високата си точка от дъгата, която описваше в своя ход по небосвода. Беше горещо — много, много горещо — дори за място като Кайро: 49 градуса по Целзий и температурата продължаваше бързо да се покачва.

Съобщения от всички краища на света докладваха за убийствено горещо време: Китай, Индия, дори Русия — навсякъде бяха регистрирани рекордно високи температури. Имаше безброй съобщения за припаднали на улиците хора.

Нещо не бе наред.

Нещо, което според телевизионните коментатори имаше общо със слънцето. Необичайно слънчево петно, казваха метеоролозите.

В Съединените щати всички сутрешни предавания бяха свършили със съобщенията и сега гледаха към Белия дом в очакване на обръщение от страна на президента.

Само че засега нямаше никакво съобщение.

Белият дом запазваше загадъчно мълчание.

В Кайро египетското правителство проявяваше необяснима услужливост към американския отряд.

Цялото плато Гиза този ден бе затворено за граждани и туристи — подстъпите към него вече се охраняваха от египетски войски, а челен отряд, изпратен от Джуда още през нощта, бе получил контрол над района на древните археологически паметници.

И наистина, призори, докато Джуда и хората му все още бяха в Луксор, този отряд се бе хванал добросъвестно на работа и бе подготвил нужното за пристигането на командващия операцията. Самата работа се състоеше в издигането на скеле на върха на Голямата пирамида.

Скелето представляваше просторна платформа с равен покрив, изработена изцяло от дърво, която напълно обхващаше върха на пирамидата. Приличаше на площадка за кацане на хеликоптер, имаше квадратна форма със страна трийсетина метра и бе на едно ниво с голия връх на пирамидата. В действителност платформата имаше дупка в центъра, през която надничаше отсеченият връх на пирамидата, а това на свой ред позволяваше на Джуда да изпълни желания от него ритуал с Пирамидиона.

Вертикалните опори, на които лежеше платформата, стъпваха на стъпаловидните по-ниски нива. Същото се отнасяше и до двата крана, които се издигаха високо в небето над платформата. В клетките на тези кранове вече стояха командоси на ГЕС, въоръжени с ракети „Стингър“ и зенитни картечници.

Никой нямаше да може да прекъсне предстоящата важна церемония.

Точно в 11:00 Маршал Джуда пристигна с хеликоптер СН-53Е „Супер Сталион“, съпровождан от дванайсет бойци на ГЕС, командвани от Кал Калис. В товарното отделение на хеликоптера се намираха всичките седем части на Златния пирамидион на Голямата пирамида, готови да бъдат поставени на законното им място.

„Супер Сталион“-ът заходи ниско над платформата, увисна над нея, като създаде истинско малко торнадо от въртящ се въздух, и седемте части бяха разтоварени на очакващите ги колички.

Заобиколен от тежковъоръжените войници на ГЕС, Джуда слезе от хеликоптера. Водеше двете деца — Александър и Лили.

След тях, в белезници и зорко охранявани, вървяха Магьосника и Дел Пиеро, доведени от Джуда, изглежда, просто за да станат свидетели на неговия триумф.

Зоуи, Фъзи и Стреч (той се бе присъединил към другите веднага след като Джуда драматично бе разкрил съществуването на Лили) бяха във втори хеликоптер, летящ зад „Супер Сталион“-а — „Блек Хоук“, който обаче кацна в основата на Голямата пирамида. Те пък бяха тук по друга причина: да се държи Лили под контрол. Джуда я бе предупредил, че ако опита да не му се подчини за каквото и да било, Зоуи, Стреч и Фъзи ще бъдат убити на секундата.

По време на късия полет от летището на Кайро до пирамидите Лили седеше до Александър. Между двамата се бе състоял къс разговор:

— Здрасти, аз съм Лили.

Александър я изгледа безстрастно, сякаш не можеше да реши дали изобщо си струва да си отваря устата. После все пак й отговори:

— Казвам се Александър, малка сестричке.

— Малка? Я остави това. Ти си по-голям с някакви двайсетина минути — засмя се Лили.

— И все пак това ме прави първородният — подчерта Александър. — Онзи, на когото се полагат определени привилегии. Например известно уважение.

— Например понякога да си спестяваш участието в домакинските задължения, така ли? — каза Лили.

— Какви задължения? — напълно сериозно се поинтересува Александър.

— Най-обикновени. — Лили не повярва на ушите си. — Например чистене и метене. Миене на чиниите след ядене.

— Досега не съм измил нито една чиния в живота си. И не съм хващал метла. Подобни глупости са под достойнството ми.