Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Отправиха се към величествения олтар, където лежеше стъклено-златният ковчег.

През стъклото можеше да се види само бял прах — останките на най-великия воин, живял някога — владетелят, наредил частите на Пирамидиона да бъдат разделени и пръснати из тогава известния на човека свят.

Александър Велики.

Върху белия прах бе положен бронзов македонски шлем и разкошен сребърен меч.

А в средата на слоя прах се подаваше — сякаш сложен някога върху гърдите на покойника, върху гръдния кош, от който за две хилядолетия бе останал само този прах — мъничък златен връх.

Върхът на малка златна пирамида.

Най-горната част.

Беше никакви церемонии Джуда нареди да отворят ковчега и четирима от хората му пристъпиха напред и хванаха капака за ъглите.

Дел Пиеро не издържа, пристъпи напред и помоли:

— За бога, по-внимателно!

Мъжете не му обърнаха никакво внимание и отместиха стъкления капак.

Джуда се приближи и пред напрегнатите погледи на всички бръкна с пръсти в останките на Александър Велики…

… и извади от тях Върха на Златния пирамидион.

С пирамидална форма и основа не по-голяма от обикновена книга, той излъчваше енергия.

И нещо повече от това.

Излъчваше сила, изящество и знание… отвъд всичко, сътворено някога от човека.

И дори още повече — отвъд границите на човешкото познание.

Кристалът на върха му блестеше като диамант.

Няколко наредени един върху друг кристала минаваха по цялата височина на златната пирамидка и се появяваха в основата.

Джуда гледаше частта с обожание.

Той притежаваше всичките седем части на Златния пирамидион — нещо непостигано от друг след Александър Велики.

Усмихна се.

— Сега вече можем да овладеем силата на Ра. Тартар ще се появи над Гиза по пладне. Значи, към Гиза и хилядата години власт!

Гиза, Египет

20 март 2006

Денят на настъпване на Тартар

Това е може би единствената постройка на земята, позната по име на едва ли не всеки човек.

Голямата пирамида.

Едно от най-големите заблуждения, свързани със Седемте чудеса на света, е, че трите пирамиди в Гиза съставляват едно чудо.

Това не е така.

Макар допълнителните пирамиди на Хефрен и Микерин да са определено внушителни паметници, само една е известна като Голямата — тази на Хуфу (или Хеопс, както са го наричали гърците). Точно тази пирамида — и единствено тя — е Чудото.

Казано с две думи, тя е поразителна.

Размерите й са главозамайващи: 137 метра висока, като всяка от страните на квадратната й основа е по 140 метра дълга. С отчитане на липсващия Пирамидион — изчезнал в антични времена — симетрията става пълна, защото тогава и височината на Голямата пирамида става равна на всяка страна в основата, каквато е била замислената й форма.

Пресметнато е, че тежи над 2 милиона тона, но въпреки тази смайваща маса в нея се намира удивително сложна система от красиви тунели, построени с необяснима точност.

Пирамидата е надживяла с лекота фараони и царе, племенни и световни войни, земетресения и пясъчни бури.

Според поклонниците на пирамидата тя притежавала необикновена сила — предполага се, че във вътрешността на Голямата пирамида няма нито една бактерия. Твърди се още, че посадените вътре цветя растат с невиждана жизненост. Смята се, че в нея страдащите от артрит и рак се излекуват.

Но каквото и да вярват някои, има нещо в това човешко творение, което привлича хората към себе си и пленява въображението им. Пирамидата е предизвикателство към времето. На всичко отгоре до ден-днешен не се знае как точно е била построена.

Това е единственият построен от човек обект на земята, който не се плаши от прищевките на Времето и Природата и в действителност е единственото от Седемте чудеса, оцеляло до наши дни.

Тази постройка няма равна на себе си по света.

20 март 2006, 11:00

Денят на настъпване на Тартар

Голямата пирамида на Хеопс се издигаше величествено над покрайнините на Кайро.

Жилищните блокове, построени от хората 4500 години след нея, изглеждаха като дребосъци. Пирамидата се намираше на място, където пищно зелената речна долина на Кайро се среща с края на Западната пустиня в съседство с леко издигнато над околния терен скалисто място, наречено платото Гиза.

Наблизо са и пирамидите на Хефрен и Микерин — също така величествени, но обречени да останат на второ място — а пред нея, застинал във вечен покой, лежи загадъчният Сфинкс.