Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Беше 11:50 часът.

Десет минути преди кулминацията в завъртането на Тартар.

Джуда се обърна към двете деца и каза гордо:

— И така, на мен се пада честта да направя исторически избор. Кое дете да бъде пожертвано, за да се умилостиви Слънцето…

— Жертва? — смръщи се Александър. — За какво говориш?

— Това, за което си роден, млади човече — обясни му Джуда. — Това, за което си дошъл на тази земя.

— Аз съм на тази земя, за да управлявам… — отговори Александър и хвърли объркан поглед към Дел Пиеро.

— Опасявам се, че са те заблудили — отсече Джуда. — Ти си сред нас, за да разчетеш Словото на Тот и след това да умреш, като донесеш максимална полза на отец Дел Пиеро и неговите приятели. Но съм убеден, че те най-искрено ще те боготворят след твоята смърт, ако това може да ти послужи за някакво утешение. Допускам обаче, че отец Дел Пиеро е пропуснал да те информира за истината.

Александър прониза Дел Пиеро с поглед, пълен с гняв.

Лили не продума, продължаваше да стои с наведена глава.

— Е… кой сега да избера? — продължаваше да ги измъчва Джуда.

— Нея — бързо отговори Александър. — Тя дори не съзнава важността си. Аз поне напълно я разбирам.

Джуда ехидно се усмихна на думите му.

— Така ли? Не, момче. Тя ми харесва, защото си мълчи. Което не може да се каже за теб. А това означава, че избраният си ти!

Джуда го сграбчи, напъха го в тесния канал под Пирамидиона и под заплахата на пистолета го накара да изпълзи сам вътре, в обятията на Анубис, под напълно построения Пирамидион, така че сърцето му да се окаже под кристалната колонка и точно над тигела, в който бе изсипана почвата от земята на Америка.

Момчето ридаеше.

В 11:55 Джуда гордо вдигна глава.

Държеше лист с текста на ритуала на властта, който бе снет ред по ред от всяка от седемте части на Пирамидиона.

— Всички да се приготвят за церемонията! Пет минути!

В същия миг един от наблюдателите от ГЕС на северния кран забеляза малка черна точка високо над източния хоризонт…

Приличаше на самолет — и бързо се приближаваше и… се спускаше.

Беше 747… черен.

Казваше се „Халикарнас“.

„Халикарнас“ се приближи бързо — летеше с почти свръхзвукова скорост. Пикираше с насочен надолу нос, крилата му бяха прибрани назад, всичките му оръжия сочеха напред.

В пилотската кабина Скай Монстър крещеше от удоволствие:

— Сега ще ви го нахендря, шибани янки! Мечо Пух… готов ли си за рокендрол?

Седнал във въртящата се оръдейна кула върху лявото крило на самолета, Мечо Пух хладнокръвно отговори:

— Няма проблем.

— Да се надяваме, че ретро-системата на Магьосника ще се окаже на ниво, защото иначе ще предизвикаме невиждана катастро… Мамка му, идат!

Американците бяха изстреляли две ракети „Стингър“ срещу приближаващия се 747.

Ракетите се извиха нагоре от Голямата пирамида и моментално се насочиха към единствената възможна цел в небето… но Мечо Пух веднага ги неутрализира: едната излъга да се забие в изстреляна отклоняваща цел, а другата унищожи с френска ракета FV-5X „Колибри“, създадена от французите през 90-те години за иракската армия специално за обезвреждане на американските стингъри. Когато Уест се бе натъкнал на „Халикарнас“, самолетът вече бе екипиран с десет чисто нови „Колибри“.

Американците започнаха да обстрелват от крановете „Халикарнас“ със зенитни картечници.

Небето се раздра от следи на трасиращи куршуми, но Скай Монстър бе готов за обстрела: зави и избягна куршумите, а междувременно Мечо Пух отговори на огъня и на свой ред изстреля „Хелфайър“ въздух-земя.

Ракетата се устреми към единия американски кран…

… заби се него и се взриви.

Кошницата на крана се разлетя на милиони парчета, а бойците в нея и оръжията им се изпариха.

При тътена на оглушителната експлозия Джуда и всички на платформата се извърнаха.

От другия кран продължаваха да обстрелват приближаващия се „Халикарнас“ с хиляди трасиращи зенитни куршуми. Изстреляха още една ракета, но Мечо Пух я взриви в небето само след секунда.

— Пуууух! — изрева Скай Монстър. — Дръж се, пич! Започваме! — А на себе си прошепна: — Магьоснико, моля се на господ да се окажеш прав.

И както се носеше към платото Гиза като излязла от контрол ракета, Скай Монстър леко повдигна носа на „Халикарнас“ и включи обратна тяга… от което „Халикарнас“ започна да губи подемна сила… така че изглеждаше като жребец, изправен на задните си крака… с носа нагоре и опашката надолу…