Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Човекът скочи на крилото, след това от него на дървената платформа и — все така незабелязано — се насочи към Магьосника и Лили.

Уест и Калис бяха един срещу друг. В следващия миг двамата едновременно вдигнаха пистолетите си и стреляха — като в сцена от Дивия запад…

— Мамка му! — изкрещя Калис.

— Не! — изпъшка Уест.

Той разбираше, че това вече няма значение.

И Джуда го знаеше. Погледите им се срещнаха и лицето на Уест посърна.

Беше закъснял.

Със секунди — не с метри — но бе закъснял.

С усмивка на умопобъркан, под светлината на слънчевото петно Тартар в Деня на неговото настъпване, Маршал Джуда изрече последните думи от ритуала на властта и отправи триумфален поглед в небето.

Но нищо не се случи.

Всъщност Уест не беше сигурен дали изобщо нещо трябва да се случи. Трябваше ли небето да потъмнее? Земята да се разтресе? Или Джуда трябваше да се превърне в гигантски всемогъщ дракон? А може би пистолетът на Уест трябваше да стана на прах?

Каквото и да трябваше да се случи в знак, че Съединените американски щати са си спечелили хиляда години неоспорима власт, то не се прояви по забележим за хората начин.

И тогава Уест осъзна, че всъщност нищо не се е случило.

Защото изведнъж — на четири крака изпод Пирамидиона от другата страна на платформата и през трупа на командоса, който трябваше да охранява именно канала под Пирамидиона — изпълзя Александър.

Той не бе жертван на нужното място, докато Джуда бе изричал текста на ритуала…

И следователно ритуалът не бе имал желания ефект.

Джуда също го видя и отчаяно изкрещя:

— Не, не-е-е!

Момчето стигна до края на платформата, обърна се за миг, видя трупа на Дел Пиеро, наведе се през ръба и се спусна на долното ниво.

В следващата секунда Уест вече не можеше да го вижда, понеже в полезрението му се появи назъбеният стоманен нож на Кал Калис.

Уест се приведе и острието на ножа изсвистя над главата му. Той бързо се изправи, изби ножа от ръката на Калис и счупи носа му с най-безжалостния удар, който можеше да нанесе с металната си лява ръка…

Ударът улучи целта…

… но Калис сякаш не забеляза!

Само се ухили в отговор с окървавените си зъби.

После отговори на свой ред с три убийствено силни удара — всички точни, нанесени с все сила и попаднали в лицето на Уест.

Всеки от ударите отхвърляше Уест назад.

— Боли ли, Уест? Кажи ми, че боли! — изрева Калис. — Цяла шибана седмица сънувам този миг. Само че трябваше да те оставя жив, за да ни отведеш, където отиваше. Най-сетне край на това. Момчетата ми се справиха с испанския ти приятел в Судан! Но не друг, а аз изпратих на онзи свят ирландския глупак в Кения! Знаеш ли, той още беше жив, след като ти замина… макар в гърлото му да клокочеше кръв. Е, аз забих куршум в мозъка му, за да го довърша.

Четвърти удар, след това пети…

На петия удар носът на Уест се счупи и от него бликна кръв. Той усети, че е стигнал до края на платформата, за миг залитна и погледна зад себе си.

Видя на десетина метра по-долу разбития „Супер Стадион“ — перките продължаваха да се въртят точно под него!

Калис също ги видя.

— Но колкото и приятно да ми беше да се разправя с онова ирландче, нямаш представа какво наслаждение изпитвам от мисълта, че ще убия теб. Е, ще се видим в ада, Уест!

И с тези думи Калис нанесе последен, зверски силен удар.

Уест отчаяно се хвърли напред, лявата му ръка замахна в последен, отчаян опит.

Разнесе се отвратителен звук…

Калис замръзна…

… а лявата изкуствена ръка на Уест, металният му юмрук, се заби в центъра на лицето пред него и проникна в главата на Калис през мястото, където се намираше носът. Ударът бе толкова силен, че носът на Калис хлътна на цели пет сантиметра в черепа му. Рукна кръв.

Колкото и да бе невероятно, Калис не загуби съзнание. Очите му бяха на път да изхвръкнат, тялото му се разтресе, а крайниците му се разтрепериха конвулсивно, неспособни да реагират на командите от мозъка.

Не му оставаше дълго.

— Това е за Дългоух — каза му Уест, завъртя го и го хвърли през ръба на платформата.

Последното, което видя в живота си Калис, бяха въртящите се перки — приближаваха се да го посрещнат…

Отвори уста да изкрещи, но не успя да издаде и звук. В следващата частица от секундата тялото му бе нарязано на милиони кървави парченца.

От другата страна на платформата Магьосника с ужас наблюдаваше схватката.

Искаше да помогне на Уест, но не смееше да изостави Лили.