Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

И видя как Уест удря Калис, видя как кръвта шурна от лицето на Калис и изведнъж си помисли, че шансът не ги е изоставил напълно…

И докато в главата му се въртяха подобни мисли, Магьосника бе жестоко ударен в гръб… от човек, който се бе измъкнал от „Халикарнас“.

Магьосника падна и светът пред очите му помръкна.

Но странно, последното, което чу, преди да престане да възприема каквото и да било, беше викът на Лили:

— Не! Остави Александър! Вземи мен!

С лице, омацано с кръв и прах, Уест се надигна от ръба на платформата и се обърна към Пирамидиона…

… и видя на сантиметри пред лицето си дулото на глока на Маршал Джуда — точно както се бе случило с Дел Пиеро преди малко. И замръзна.

— Би трябвало да се гордееш, Джак! — извика Джуда. — Всичко това е твое дело. Ти ни доведе тук. През цялото време работеше за мен. Няма нищо, за което да си помислиш, което да можеш да направиш, което да имаш… и което аз вече да не притежавам! Господи, та аз дори разполагам с момичето, за да изпълня ритуала! Колко е трагично, че няма да доживееш да видиш как тя изпълнява предназначението си. Сбогом, Джак!

Пръстът върху спусъка се напрегна.

— Не е вярно! — викна Уест. — Имам нещо, което ти нямаш! Нещо, което някога беше твое.

— Какво?

— Хор!

В същия миг във въздуха се стрелна кафява светкавица, заби се в лицето на Джуда и той изкрещя — по страните му шурна кръв. Той вдигна ръце към очите си, но без да изпуска пистолета.

Хор литна от крещящия Джуда — беше стиснал нещо в ноктите си… нещо бяло и кръгло, което влачеше след себе си кървава опашка.

Лявото око на Джуда — заедно с очния нерв.

Хор го бе изтръгнал.

Джуда падна на колене и зави от болка:

— Окото ми… окото ми! — И тогава видя със здравото си око Пирамидиона и изкрещя дори още по-отчаяно: — Не-е-е-е!

Уест мигом се извърна и видя най-ужасния възможен кошмар да приема физическа форма.

Пред Пирамидиона стоеше Мустафа Заид. След като бе отвлякъл Лили от Магьосника, той я бе отвел под заплахата от пистолет до канала, бе подменил единия дебен почва от Америка с фин пясък от кутията от черен нефрит, след това бе накарал момичето да влезе на мястото на Александър, а накрая бе взел бележника на Джуда, за да изпълни ритуала на властта!

Точно Заид бе човекът, слязъл от лявата врата на самолета, след като бе успял незабелязано да се качи на борда на „Халикарнас“ в Иран.

Бе проследил Уест и Мечо Пух до мястото на срещата със Скай Монстър и се беше качил на самолета през отвора за колелата — правилно беше предположил, че Уест ще дойде тук, за да се изправи срещу американците.

А на самолета бе успял да се промъкне до сандъка си и да вземе от него скъпоценната си нефритена кутия, пълна с фин пясък — беше я съхранявал дълги години в тайната пещера в Саудитска Арабия — пясък, уникален за арабския полуостров, който щеше да донесе на мюсюлманите хиляда години неоспорвана власт.

И пак той бе ударил Магьосника отзад. И забеляза и как Александър се измъква и тъкмо се готвеше да го стисне за врата, когато Лили извика:

— Не! Остави Александър! Вземи мен!

И Заид го беше направил.

Сега оставаше само да изрече седем реда текст.

Това му отне точно петнайсет секунди.

На върха на Голямата пирамида, под ослепителния блясък на слънчевия лъч, идещ от дълбините на Тартар, под свистящия вятър, гърмящия тътен и в убийствената горещина, за ужас на безпомощните наблюдатели, с глас, резониращ от злокобно вълнение, Мустафа Заид произнесе последните думи от ритуала на властта!

Този път Уест нямаше никакви съмнения, че всичко е точно.

Беше като края на вселената.

Заслепяваща светлина.

Оглушителен тътен.

Земята се разтресе.

Последвалото правеше най-зрелищните фойерверки в историята на човечеството да изглеждат като палене на кибритени клечки.

Ослепителният слънчев лъч започна да пулсира и удвои яркостта си.

Разнесе се разтърсващ гръм, след който Уест престана да чува каквото и да е, от небето се откъсна огнена топка чисто бяла енергия, устреми се надолу по лъча и проникна във вътрешността на Пирамидиона…

… и бе поета от колоната кристали.

Енергията премина през слоевете на Пирамидиона, всеки от които я филтрираше и изчистваше допълнително.

Свръхтънкият лъч прониза Лили точно в сърцето.

Момичето се сгърчи. Лъчът обаче необяснимо как премина през нея и попадна в пръстта в тигела.

Последва мощно блясване и пръстта се превърна в пепел.