— Но дали и Дел Пиеро е знаел това? — замислено каза Мечо Пух. — Затова ли се е отнасял с Александър като с малък император, готов да седне на трона на властта? Искаше ли Александър да влезе доброволно в кухината?
— Мисля, че да — каза Уест. — Само че нещата са малко по-дълбоки. Дел Пиеро бе свещенослужител и разсъждаваше като такъв. Той искаше Александър да оцелее след ритуала, но не защото желаеше момчето да живее и управлява, а защото му трябваше спасител , идол, фокус за новата религия на управляващата класа. Нов Христос.
През цялото това време Магьосника седеше встрани смълчан и с наведена глава. Зоуи седна до него и го хвана за ръката, все още под шока от новината за смъртта на брат си, за която научваше едва сега.
Лили отиде при тях и ги прегърна през раменете.
— Съжалявам за Дорис, Магьоснико — тихичко и с неотговаряща на възрастта й сериозност каза тя. — И за Дългоух, Зоуи.
По лицето на Магьосника се стичаха сълзи, очите му бяха зачервени. И той като Зоуи бе разбрал едва на платформата за смъртта на Дорис от ръката на Джуда.
— Тя загина, за да ни спаси — продължи Лили. — Каза ни да се махаме веднага оттам. Пожертва живота си, за да можем да избягаме.
— Бяхме заедно четирийсет и пет години — каза с мъка Магьосника. — Най-удивителната жена на света. Моят живот. Моето семейство.
— Искрено съжалявам — прошепна Лили.
После взе ръката му и го погледна дълбоко в очите.
— Но ако искаш, сега аз ще съм твоето семейство.
Магьосника я погледна с насълзените си очи. След това бавно кимна.
— Искам, Лили. Наистина искам.
След няколко часа Магьосника влезе при Уест в кабинета му в задната част на „Халикарнас“.
— Имам един въпрос към теб, Джак — каза направо. — Какво означава всичко това сега? Тръгнахме, за да изпълним ритуала на мира, а вместо това беше изпълнен ритуалът на властта… и то в полза на твоята родина. Може ли да се има доверие на австралийците с толкова много власт?
— Макс — отговори Уест, — знаеш откъде съм. Знаеш какви сме. Ние определено не сме агресори или войнолюбци. И след като моят народ не знае, че разполага с такава власт, мисля, че това е възможно най-добрият възможен изход… защото от всички хора на земята ние сме последните, които биха се възползвали от нея.
Магьосника бавно кимна.
— Ако ти си мълчиш, и аз няма да им кажа — обеща Уест.
— Дадено — съгласи се Магьосника. — Благодаря ти, Джак. Наистина ти благодаря.
Усмихнаха се.
А „Халикарнас“ се носеше в небето към Кения и към дома.
Фермата О’Шей
Графство Кери, Ирландия
9 април 2006, 16:30
За втори път през последните десет години самотната стара ферма на върха на издигащия се над океана хълм бе домакин на важна международна среща.
Имаше няколко нови лица, но деветте нации, сключили съюз при първата среща, бяха същите. Имаше и една нова — Израел.
— Закъсняват — изръмжа арабският делегат шейх Анзар ал Абас. — Пак.
Канадският делегат — отново — отговори:
— Ще дойдат. Ще дойдат.
Някъде се затръшна врата и след няколко секунди в дневната влезе Макс Т. Епер.
От Джак Уест обаче нямаше и следа.
Но Макс имаше придружител — малкото момиче.
Лили.
— Къде е капитан Уест? — попита Абас.
Магьосника почтително му се поклони.
— Капитан Уест се извинява. След успеха на мисията сметна, че няма да възразите, ако не дойде на тази среща. Каза, че имал някои неща за уреждане, както и да довърши това-онова. Междувременно позволете ми да ви запозная с младата дама, на която дължим огромна благодарност. Дами и господа, представям ви Лили.
Магьосника описа с най-големи подробности пред делегатите на коалицията от малки нации събитията от последните десет години.
Разбира се, всички бяха наясно с някои очевидни елементи на успеха: Земята не бе взривена от нажежената слънчева енергия и Америка не бе получила неограничена власт — доказателството бяха продължаващите й проблеми с мира и законността в Близкия изток. Беше плъзнал слухът за някаква зрелищна битка на върха на Голямата пирамида, но пораженията се бяха оказали минимални и египетското правителство, винаги готово да угоди на Америка в името на парите й, бе отхвърлило слуха като абсолютно несъстоятелен.
Така че Магьосника разказа на делегатите за израстването на Лили в Кения, за трескавото търсене на частите на Пирамидиона по света, за включването на Мустафа Заид, за понесените загуби — Ноди, Дългоух и скъпата му съпруга Дорис — и за сблъсъка на върха на Голямата пирамида с американците и със Заид.
Читать дальше