Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

В ландкруизъра с тях бе и момчето Александър, а до него, в брониран куфар, едно от парчетата от Пирамидиона — това от храма на Артемида, взето от „Свети Петър“.

На пистата два тежки джипа „Хъмви“ в камуфлажни цветове слязоха от карго-трюма на първия „Херкулес“ и с поднасяне спряха до лиърджета, където се намираха частите.

От малкия самолет се изниза редица бойци — охраняваха група мъже, носещи пет куфара „Самсонайт“ с различни габарити. Мъжете почнаха да товарят куфарите на задната платформа на трети джип — той, за разлика от другите два, бе черен — който току-що бе пристигнал.

Частите.

В този момент капанът на европейците щракна… в сюрреалистична пълна тишина.

И те изскочиха от сенките — френски и германски командоси — като призраци в черно с очила за нощно виждане и вдигнати автомати. От дулата излизаха пламъци.

Американците до лиърджета просто нямаха шанс да реагират.

Паднаха окървавени под откосите. Същата бе съдбата и на водачите на хъмвитата — те просто бяха разкъсани от неудържимите французи и германци.

Всичко свърши за минути.

На различните атакуващи групи бяха подадени сигнали за изтегляне и Дел Пиеро се появи с колата си на пистата.

Присъедини се към бойците си, които организирано се строиха зад черния хъмви, спрял до лиърджета.

С усмивка, издаваща върховно задоволство, Дел Пиеро тръгна към товарната платформа на тежкия джип, свали капака и щракна ключалката на най-близкия до него куфар „Самсонайт“…

… и установи, че е пълен с тухли и един малък стикер, на който пишеше:

„Внимавай, отче.

Не позволявай да те опръска кръв.“

Дел Пиеро зяпна.

Рязко се извърна…

… и в същия миг около него от всички страни затрещя координиран снайперски огън. За един ужасяващо кратък миг десетимата бойци около него паднаха с едновременно пръснати като дини глави, телата им се свлякоха на пистата като парцалени кукли.

Единствен Дел Пиеро не бе засегнат. Единствен той остана прав. Смъртоносният огън бе толкова точен и толкова добре координиран, че не оставяше съмнение в добрата предварителна подготовка.

Лицето на Дел Пиеро бе изпръскано с кръв, парченца кости и мозък.

И тогава се появи отрядът от 1000 американски бойци — бяха лежали в прикритие из околните канавки и измазани с кал къщи на Луксор зад европейските сили.

Те бяха също толкова безмилостни, колкото и европейските им колеги по отношение на американците. Екзекутираха на място дори малцината европейци, които се предадоха.

Никой не остана жив… с изключение на Дел Пиеро и четиримата души, които седяха в ландкруизъра.

Магьосника, Зоуи, Фъзи и момчето — Александър.

В този момент на летището кацна и истинският американски въздушен конвой.

Първият бе само примамка и участниците в него бяха съзнателно пожертвани, за да извадят наяве европейската бойна група, чакаща в засада.

Сега, след като контролът върху летището бе надеждно установен, Джуда пристигна с втори лиърджет, ескортиран от два изтребителя F-15 и шест тежки транспортни самолета „Херкулес“.

Въздушният конвой се приземи — самолетите кацаха един след друг и опознавателните им светлини озариха пустинната нощ.

Самолетът на Джуда рулира и спря до първия лиърджет…

… където Дел Пиеро стоеше като крадец, заловен в мига на бъркане в касата — не смееше да мръдне под заплахата на насочените към него оръжия на американците, обграден от окървавените трупове на хората си.

Джуда безгрижно слезе по стълбичката на самолета, приближи се до Дел Пиеро, огледа го внимателно и кимна, като забеляза кръвта по лицето му.

— Отец Дел Пиеро. Моят стар учител. Колко е хубаво да се видим пак. Виждам обаче, че не си се вслушал в предупреждението ми. Казах ти да внимаваш с пръските кръв.

Дел Пиеро не каза нищо.

И тогава зад Джуда се появи някакъв мъж: стар, много стар, съсухрен и прегърбен. Голият му череп бе осеян със старчески петна; беше облечен в кожено палто и носеше очила с дебели като дъно на бутилка от „Кока-кола“ стъкла, които скриваха малките му зли очи.

— Отче — съобщи Джуда, — не мисля, че се познавате с Ханс Кьониг. Той е гост на Съединените щати от 1945 година и търси Пирамидиона от много, ама наистина от много отдавна.

Дел Пиеро ахна:

— Кьониг и Хеслер! Двамата нацистки изследователи…

— Полковник Джуда! — извика Калис откъм ландкруизъра. Стоеше до багажника и беше отворил куфара, в който се намираше частта от храма на Артемида. — Вече притежаваме и частта на европейците. Както и момчето и… трима от хората на Уест.