Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Вярно, сигналът от „Халикарнас“ можеше да бъде изпратен и от Заид — с цел да извести съмишлениците си за това къде се намира — но Уест се съмняваше и в това.

В действителност той имаше друга теория за източника на този необясним сигнал… теория, от която направо му призляваше.

Но сега, точно в този момент, Уест се безпокоеше дали чрез освобождаването на Заид от „Гуантанамо Бей“ не е предрешил съдбата на света.

Заид нямаше да се откаже от Пирамидиона, най-малко сега, когато вече знаеше къде може да се намери последната част и когато бе толкова близко. Терористът в никой случай не бе излязъл от играта. И със сигурност щеше да се появи на финала.

Уест се обади на Скай Монстър и даде указания на пилота къде да кацне — имаше удобно равно място в другия край на долината — след което двамата с Мечо Пух се отправиха натам пеша.

Така и не видяха самотната фигура, която ги наблюдаваше, скрита високо на каменистия склон.

Нито забелязаха как се прокрадва след тях на безопасно разстояние.

След двайсетина минути Уест и Мечо Пух се качиха по задната товарна рампа на „Халикарнас“ — мръсни, ожулени и изтощени. Хор влетя с тях.

Уест влезе в салона и неспокойно закрачи напред-назад. Мислеше на глас. Мечо Пух и Скай Монстър го наблюдаваха мълчаливо.

— Каквото и да направим, Джуда знае за него предварително — каза Уест. — Пристигнахме в Судан и той веднага се появи там. В Тунис — същата работа. В Кения… дявол да го вземе, той беше в Кения преди нас. Чакаше ни. А сега и Ирак.

— Сякаш през цялото време ни е следил с радар — отбеляза Мечо Пух. — Или е имал проследяващ сигнал къде се намираме.

Уест сви устни и повтори заканата на Джуда:

— „Където и да отидеш, винаги ще те намеря. Няма на земята място, където да се скриеш от мен“. Да, мисля, че наистина е разполагал с начин да ни следи през цялото време.

— Какво!? Как? Кой?

Уест изгледа Мечо Пух навъсено.

— Четири губещи се дни, Пух. Четири дни, които липсват от моя живот.

— За какво говориш, Ловецо? — попита Скай Монстър.

— Заид имаше чип във врата, имплантиран, докато е бил затворник в Куба, което го е правило проследим навсякъде от американците. А на мен ми се губят четири дни от живота, Пух, четири дни, през които съм бил изцяло в ръцете на американците.

Уест рязко стана и сграбчи цифровия спектрален анализатор AXS-9 — устройството, което бе използвал, за да открие чипа във врата на Заид.

Включи го и го прекара покрай тялото на Пух. Никакъв сигнал. Никакви монтирани в тялото му устройства.

Следващият бе Скай Монстър. Също нищо. Както се очакваше.

Уест ги изгледа…

… след което започна да прекарва сондата покрай цялото си тяло.

Краката… нищо.

Кръстът… нищо.

Гръдният кош… нищо.

Но когато вдигна сондата до главата си, апаратът започна да издава пронизителен звън.

Мечо Пух и Скай Монстър зяпнаха от изненада. Просто нямаха думи.

Уест затвори очи и се изруга наум.

През цялото време бе смятал, че един от тях е предател — съмненията му бяха насочени към Стреч или Заид — само че нямаше нищо подобно.

Виновният бе той.

Той бе човекът, довел американците на всяко място, където и да отидеха.

Четири дни от живота му: онези четири дни, които бе прекарал в американската военна болница след инцидента по време на военното учение в Коронадо.

Четири дни, през които американците му бяха имплантирали микрочип, така че да знаят къде се намира през всеки миг от следващите години.

Защо? Кой би могъл да каже? Може би защото имаше талант и защото те искаха да държат под око всеки, без значение дали е враг, или приятел.

Уест не можеше да повярва. Австралия бе верен съюзник на Америка. И ето как американците се отнасяха към това. Както изглежда, американците се отнасяха към врагове и приятели по един и същи начин. Не, беше по-просто: американците гледаха на всеки като на потенциален враг на Съединените щати.

Замисли се за Джуда. Някъде сред оборудването около него имаше съоръжен с GPS система компютър, с карта на света на екрана и малка мигаща точка, която представляваше Джак Уест-младши, точица, която го бе представлявала почти петнайсет години от живота му.

Американците бяха знаели за базата в Кения от ден номер едно.

По същия начин бяха знаели за мината в Судан още от мига, в който кракът му бе стъпил там. Същото можеше да се каже и за тунизийския бряг — за който уж знаеха само Уест и Магьосника. А това означаваше, че Джуда и американците знаеха, че именно Уест бе измъкнал Заид от базата в Гуантанамо. Това едва ли им бе харесало.