Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

И тръгнаха по единствения възможен начин — със залюляване и прехващане на ръцете. Малко след това тунелът, по който бяха дошли, се срути в облак прах.

Осмата ръкохватка се измъкна от гнездото си в тавана и Уест падна.

Мечо Пух прескочи с усилия празното място, но десетата го предаде и той също полетя в плаващите пясъци и се присъедини към Уест в ямата, от която нямаше излизане.

Уест веднага легна по гръб, за да разпредели теглото си на по-голяма площ и така да избегне потъването… но изненадващо за себе си на малко над метър под повърхността краката му опряха в твърдо дъно.

Изглежда, можеха да се изправят…

И стъпиха на крака. Бяха затънали до гърди в пясъка.

Стените около тях бяха гладки, отвесни и от диорит.

— Не е чак толкова зле… — каза Мечо Пух. — Но не схващам защо Имхотеп твърди, че оттук няма измъкване…

В същия миг таванът на ямата — плоският камък с монтираните в него ръкохватки — започна да се спуска. Сечението му се вписваше между четирите стени на ямата идеално точно.

Хор се спаси с отчаяно излитане като ракета в последната възможна секунда, преди спускащият се таван да запуши като тапа отвора на срутения тунел.

От сегашното си място птицата можеше да види задвижващия механизъм на тавана, който бе върху горната част на масивната плоча: таванът бе окачен на две дебели вериги, които висяха от шахта в покрива.

В същия момент изправеният в ямата Мечо Пух забеляза някакво движение.

От широк отвор в стената се изхлузи извиващото се тяло на невероятно голям питон и се плъзна в ямата.

— Ловецо!

— Видях го. Но от моята страна има още три! — И Уест извика към тавана. — Хор! Спри кофата! Спри кофата!

По периферията на ямата имаше още три дупки в стените… и от тях също излизаха извиващите се тела на питони.

— Нингизида… — каза Уест, загледан в питоните. — Асирийският бог-змей, известен още и като Бог на дървото на живота — християнството буквално откраднало този образ и го поставило в райската градина под формата на змията, която изкушила Ева да изяде ябълка.

Таванът бе стигнал половината височина и неумолимо продължаваше да се спуска.

Змиите се плъзгаха по плаващите пясъци. Намеренията им бяха очевидни.

Едната се обви около десния крак на Уест и изви глава зад тила му с широко разтворени челюсти. Уест нямаше огнестрелно оръжие, затова заби кръстачката си в разтворената уста. Змията замръзна — нямаше начин да се отърве от нея. Разхлаби пръстените си около Уест, разтресе гневно глава и изчезна в пясъка.

— Хор! — изкрещя Уест. — Какво става?

Хор се стрелна нагоре по шахтата. Следваше дебелите вериги, които правеха оборот около грамадна бронзова макара и се спускаха в друга, по-широка шахта.

След преминаването си през макарата веригите отиваха надолу… и още надолу… а на другия им край бе закрепена… огромна глинена кофа. Бе поне три метра в диаметър и определено можеше да претендира, че е най-голямата кофа на земята. До нея се разбиваше малък водопад — изсипваше се през изработен от човешка ръка сифон.

В момента кофата висеше под прав ъгъл, завъртяна около някакви панти, и отворът й гледаше встрани. Ако бе в нормалната си вертикална позиция, щеше да се пълни с водата от водопада, в един момент щеше да натежи и чрез свързаните към нея вериги щеше да изтегли нагоре подвижния таван в ямата на Нингизида.

Този задвижван от водата механизъм бе стандартният начин за задействане на всички египетски капани, използващи движение на масивни стени.

Остроумната система била изобретена от първия Имхотеп — и най-забележителното в нея бе простотата. За работата й бяха нужни три елемента: гравитация, вода и макара.

Когато се бе хванал за грешната ръкохватка, Уест бе задействал лостов механизъм, който просто бе наклонил пълната кофа и те се бе изляла.

Когато бе пълна, кофата задържаше тавана на ямата в нормалното му положение; когато бе празна, натежаваше таванът… и се спускаше в ямата.

В пода на ямата със сигурност трябваше да има „ключ за възстановяване“ — вероятно под формата на втори задействащ камък. Когато таванът го натиснеше с цялата си тежест, това щеше да задейства втори лостов механизъм, който щеше да изправи кофата, та тя да започне да се пълни и постепенно да вдигне тавана. Така капанът щеше да се презареди за следващата жертва.

Следователно от ямата наистина нямаше измъкване. Попаднеш ли в нея, това бе краят.

Освен ако не разполагаш със съюзник като Хор.