Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

След секунди три ракети „Хелфайър“ излетяха от ракетната установка на „Блек Хоук“ и оставиха във въздуха спирали от изгорели газове.

След което едновременно поразиха целта си.

Изтрещяха мощни експлозии. Разхвърчаха се грамадни късове скала.

После се разнесе звук, който заглуши дори това…

… и чудовищният сталактит бавно и сякаш неохотно се откъсна от тавана на грамадната пещера и полетя надолу.

Картината бе като от последния ден на човешката цивилизация. Оглушителният тътен бе просто невъобразим.

Обърнатата с върха си надолу планина се стовари върху зикурата.

Върхът на сталактита се заби в най-горната площадка на зикурата, а самият зикурат — с размерите на петнайсететажна сграда — бе смачкан като кутия от бира, сплескан и напълно унищожен.

После грамадата се катурна странично като бавно падащо отсечено дърво и разплиска езерото с плаващи пясъци.

Зрелището бе като стоварване на презокеански лайнер от голяма височина в открито море. Огромна вълна плаващи пясъци излетя от езерото и със сила се стовари по всички стени на пещерата.

А след това, все така бавно и величествено, сталактитът с приказните Висящи градини се извъртя на една страна, полупотънал в пясъчното езеро… като обикновена скала в този свят на унищожени неща.

И така американците напуснаха планината Загрос с всичко, за което бяха дошли: частта и Лили.

А някъде под развалините и унищожението, което бяха оставили след себе си, без дори минимален шанс за оцеляване, бяха погребани Джак Уест-младши и Мечо Пух.

Франкфурт, Германия

Луксор, Египет

19 март 2006

Денят преди настъпването на Тартар

19 март 2006, 15:00

1 ден преди настъпването на Тартар

По същото време, когато Висящите градини отиваха в небитието, Магьосника, Зоуи и Фъзи бяха в една лимузина — под охрана естествено — на път от военното летище на Франкфурт към самия град.

След като ги плениха в Рим, ги качиха на самолет за Германия. Преспаха в една база някъде в покрайнините на Франкфурт и сега ги откарваха към щаба на европейската коалиция — кулата „Месе“ в центъра на Франкфурт.

Кулата „Месе“ е един от най-високите небостъргачи в Европа. Издига се на 50 етажа и е известна с уникалната стъклена пирамида на върха си. Нещо по-важно — макар и не дотам известно — е, че тази пирамида е „секционирана“ хоризонтално точно както Златния пирамидион.

Но когато на върха на колона — или висока като кула сграда — се сложи пирамида, тя се превръща в нещо повече. Става обелиск.

Върховният символ в обожествяването на Слънцето.

Има множество теории на конспирацията, според които кулата „Месе“, кулата „Канари Уорф“ в Лондон и старият Световен финансов център в Ню Йорк — построени все като гигантски стъклени обелиски — образуват нещо като съвременен триумвират на суперобелиските, построени от двата боготворящи Слънцето култа: Католическата църква и франкмасоните.

Докато Магьосника си мислеше за тези теории, ги откараха оковани на най-горния етаж на „Месе“.

Намираха се в безспорно впечатляващия пирамидален връх на кулата. През наклонените му стъклени стени се разкриваше панорамна гледка на Франкфурт със заобикалящите го гори и реки.

Чакаше ги Франческо дел Пиеро.

— Максимилиан Епер! Старият ми съученик от академията! Какъв ум загуби Църквата в твое лице! Е… радвам се да те видя, стари приятелю!

— Не съм ти приятел, Франческо. За какво е всичко това?

— За какво е всичко това? За което си е било винаги, Макс: за власт. Вечната борба един да властва над всички. Наречи го мач „Европа срещу Америка“. Или, ако предпочиташ, „Църквата срещу франкмасоните“. Няма значение. Става дума за едно и също. Безкрайната битка за власт, продължаваща от поколения, на която е писано утре да стигне своята кулминация по време на събитие, което настъпва веднъж на пет хиляди години, събитие, което може да дари абсолютна власт: настъпването на Тартар.

Магьосника погледна Зоуи.

— Сега вече разбираш защо от мен така и не стана свещеник, нали? — После се обърна към Дел Пиеро. — Но американците разполагат с четири от частите. Ти държиш една, а за последните две не се знае нищо.

— Макс… — с укор изрече Дел Пиеро. — Не е важно кой държи частите сега, важно е в чии ръце ще са, когато настъпи Тартар. А ние скоро ще разполагаме с всички части. Благодарение на смелия капитан Уест вече знаем, че гробницата на Александър се намира в Луксор, а нейното точно местоположение ще се разбере от фокусираните лъчи на изгряващото слънце, преминали през обелиските край храма в Луксор. Е, и американците знаят това, разбира се… Но когато пристигнат в Луксор, ние ще ги чакаме. И както казах, има значение само кой ще има контрол над частите тогава. А мога да те уверя, че когато настъпи Тартар, частите ще са в нашите ръце.