Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

И Уест видя изход от досега безизходното положение. Безумен, мизерен, абсурден може би, но все пак някакъв шанс…

И мигновено се задейства.

— Мечо Пух, увисни на ръце. Въжето и клинът ми трябват…

По изключение, без да пита, Мечо Пух се хвана за една от ръкохватките, а Уест — увиснал на една ръка — разхлаби клина и намота въжето. Дължината му бе петнайсетина метра.

После каза:

— Окей, Пух, сега се пусни и ме хвани здраво през кръста.

— Какво…?

— Хайде!

Мечо Пух се подчини. Сега той висеше на Уест, а Уест висеше на нечовешки силната си механична протеза, хванал се за ръкохватката.

В следващия миг Уест се пусна…

Полетяха надолу.

Право надолу.

Минаха като куршум покрай опашката на хеликоптера…

… и със светкавична скорост Уест хвърли клина — заедно с прикаченото към него въже — към колелата на военната машина!

Клинът се усука около задните колела на хеликоптера и се пристегна към тях.

Въжето бързо се размота, рязко се опъна и изведнъж Уест и Мечо Пух се залюляха, увиснали под хеликоптера, и описаха дъга покрай гигантския сталактит!

Хеликоптерът леко се наклони от теглото им, но бързо изравни.

Дъгата ги отнесе над пътеката в сталактита, Уест и Мечо Пух се пуснаха и леко се приземиха… и отново бяха в играта.

— Никога не съм предполагал, че ще доживея момент, в който да се радвам на появата на Джуда — призна Уест. — Хайде! Трябва да спасим Лили.

Затичаха надолу по пътеката.

Хаос. Суматоха.

Ослепителна слънчева светлина. Рев на хеликоптери и…

… вече стотици американски войници нахлуваха през отворения параден вход на Висящите градини.

Екипът на израелците тичаше в отсрещния край на пещерата по другата пътека през езерото с плаващите пясъци. Както Уест бе установил отгоре, другата страна на езерото бе огледален образ на тази, през която бяха влезли, и там също имаше пътека, симетрично повтаряща извивките на пътеката, по която бяха стигнали до зикурата. Повторението означаваше огледално разположен белведер с шестостенен кладенец и клетка в него.

Хората на Отмъстителя стигнаха до кладенеца и минаха на две групи през него — там също имаше статуя на крилат лъв.

Първи минаха Отмъстителя и двамата израелци, които носеха частта. Капанът послушно се задейства. Започна да нахлува фин пясък. Клетката се завъртя. Отворът й се изравни с отсрещната врата и те излязоха през него.

Стреч, другите двама израелци и Лили ги последваха.

И отново капанът се задейства. Отново нахлу пясък. Клетката послушно се завъртя. Те закрачиха през пясъка, вадеха с труд краката си.

И в този момент Лили се спъна и падна.

Пясъкът жадно започна да я поглъща… лепкав и гаден.

Лили ужасено изпищя.

Стреч и двамата израелци вече бяха стигнали до вратата, която всеки момент щеше да се отвори към свободата.

Отмъстителя извика:

— Зарежете я! Частта е в нас! Детето не ни трябва. Трябва ни частта и ако не я изнесем оттук, значи всичко е било напразно! Действайте!

Двамата командоси нямаха нужда от убеждаване. Изминаха няколкото оставащи им крачки до вратата и влязоха през нея.

Стреч обаче се задържа.

Пясъкът продължаваше да нахлува от всички страни, а клетката започна да прави нов оборот. Но той продължаваше да гледа Лили.

Момичето се бореше с издигащия се пясък и хлипаше от страх. Пясъкът я поглъщаше като питон, вече беше стигнал до шията й.

— Коен! — извика Отмъстителя. — Остави я! Заповядвам ти!

Стреч хвърли последен поглед към Лили… и взе съдбоносно решение.

Съпровождани от летящия Хор, Уест и Мечо Пух тичаха надолу по спираловидната пътека около сталактита. Изведнъж растителността пред тях бе буквално разкъсана от хеликоптерна стрелба.

Един от американските „Апачи“ бе увиснал над тях и се опитваше да ги порази с картечен огън!

Те скочиха в първия попаднал им тунел — и го направиха точно навреме, защото чуха шестцевната картечница на хеликоптера да се събужда за живот — и след няколко секунди стигнаха до шахтата, която пронизваше сталактита по вертикала.

— Те стрелят по Висящите градини! — запъхтян възкликна Мечо Пух. — Нямат ли уважение към историята тия американци?

Изскочиха от долното отверстие на шахтата — бяха се задържали с ръце и крака в гладките й стени — и на върха на зикурата Уест веднага потърси с поглед къде е измъкващият се отряд на Отмъстителя.

И прошепна:

— Господи, не!

Видя Отмъстителя и четирима от хората му да се скриват в един тунел в отсрещния край на пещерата — явно бяха минали през Кладенеца от онази страна и по огледално симетричната пътека под повърхността на езерото с плуващи пясъци.