Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Мечо Пух кимна и каза:

— Искам ги мъртви, Ловецо. Хора, които опират пистолет до главата й, не заслужават да живеят.

— И аз мисля така. Но първо ние трябва да останем живи. Докато дишаме, имаме шанса да се справим с тях — каза Уест. — Важното е да продължим да дишаме.

— Внимавай.

— Ще се опитам, приятелю.

И с това обещание, което смяташе да спази, Уест се хвана за първата ръкохватка и се залюля над 150-метровата пропаст.

На уникалния фон на Висящите градини фигурката на придвижващия се със залюляване и прихващане по тавана на необятната суперпещера Уест изглеждаше определено микроскопична.

Както обикновено, до него над бездната летеше Хор.

Като теглеше подсигуряващото въже за връщане — Мечо Пух му го освобождаваше със скоростта на придвижването му — Уест най-сетне стигна до отвора в тавана.

Отворът бе с трапецовидна форма — все едно Уест гледаше нагоре във вътрешността на пирамида — и стените му се събираха нагоре, за да свършат почти в точка. Още няколко дръжки позволяваха изкачване по отрицателния наклон, което означаваше, че краката на катерача просто ще висят във въздуха.

Но Уест не можеше да откъсне поглед от фокусната точка на стеснението — най-високата точка в пещерата.

Там се виждаше хоризонтален перваз, издълбан в скалата, с размерите на голям хладилник.

В остър контраст с грапавите каменни повърхности на пещерата тук някой бе положил специални усилия, защото первазът бе украсен със злато и диаманти, които създаваха впечатлението, че това е някакво светилище.

От мястото, където се намираше, Уест не можеше да надникне през ръба на перваза. Така че се изтегли на мускули по страната на стесняващата се нагоре ниша.

След няколко секунди върховно физическо усилие стигна до перваза, набра се така, че брадичката му да се вдигне над него, и погледна…

И замръзна.

На една ръка разстояние, внимателно положен в това изключително трудно за достигане място, лежеше златен трапец.

Частта от Пирамидиона във Висящите градини.

Беше от средните по големина части, с размерите на кош за пране. И все пак прекалено голяма, за да се носи от сам човек. Уест извади въздушния си пистолет, изстреля в стената клин и прекара през ухото му въже.

— Мечо Пух — каза в микрофона на гърлото си, — ела. Имам нужда от помощ. Отмъстителю, изпрати няколко души на другия край на въжето, за да поемат това, когато го пуснем по него.

След няколко минути Мечо Пух се добра до Уест — изживя няколко крайно неприятни момента, когато животът му висеше на косъм в буквалния смисъл на думата. Двамата заедно успяха да измъкнат частта от нишата, да я вържат на въжето и да я тласнат към висящия мост.

Надеждно завързана, частта се плъзна по наклоненото въже и пристигна безопасно при моста, където Отмъстителя я пое с алчен поглед на блесналите си очи.

— Хванахте ли я? — попита Уест в микрофона.

— О, да, прибрахме я — отговори Отмъстителя. — Благодаря, капитан Уест, това е всичко. Сбогом.

И преряза осигурителното въже, и го пусна в бездната.

Уест усети въжето да се разхлабва и разбра, че виси единствено на клина откъм своя край.

— Мамка му! — изруга той, бързо се спусна надолу по ръкохватките, като се размина с още запъхтяния Мечо Пух, стигна до изхода на нишата — което означаваше на нивото на тавана — и излезе точно навреме, за да види как Отмъстителя и хората му изтичват обратно по висящия мост и хвърлят зад себе си три гранати.

Гранатите се изтърколиха по прогнилите дъски на моста.

И се взривиха.

Древният дървен мост изобщо не можеше да им се противопостави.

Гранатите надробиха на парчета средната му част, мостът се пречупи и с тежко изскърцване полетя надолу…

… и като в каданс се превъртя няколко пъти във въздуха, преди да се забие на 150 метра по-долу в плаващите пясъци.

Уест го проследи с поглед; отлично разбираше какво означава това.

Без висящия мост двамата с Мечо Пух не разполагаха с никаква възможност да слязат до сталактита.

Ужасът на ситуацията бе толкова голям, че му трябваше известно време, за да го осъзнае.

Лили и частта бяха в ръцете на измъкващите се израелци, американците идваха, а той… той и Мечо Пух бяха изоставени на тавана на най-голямата пещера, която бе виждал, без надежда да се измъкнат.

След като с мрачно задоволство се увери в унищожаването на висящия мост, Отмъстителя подбра Лили и се обърна към спираловидната пътека по повърхността на сталактита.