Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Стреч не беше с тях.

Нито Лили.

И тогава Уест видя Кладенеца.

Дори от мястото, където се намираше, можеше да види преливащия през страничната шестоъгълна стена пясък — кладенецът бе изцяло запълнен.

— О… Не, не! — Гледката изпълваше душата му с ужас, съзнанието му отказваше да я приеме.

На всичко отгоре точно в този момент два американски „Блек Хоук“ се насочваха от противоположни страни към Кладенеца.

От единия слезе Маршал Джуда и пое ръководството на операцията.

— О, Лили! — отчаяно прошепна Уест.

Един от командосите на ГЕС извика на Джуда:

— Сър, елате да видите!

Джуда тръгна към шестоъгълния кладенец.

И зяпна.

В кладенеца, притисната с лице нагоре към покриващата клетката решетка, така че над изпълващия кладенеца пясък се подаваха само устата, носът и очите й, лежеше… Лили.

И дишаше тежко и отчаяно.

Джуда не можеше да проумее как Лили се бе озовала в тази спасяваща живота й поза.

Клетката и кладенецът бяха дълбоки поне три и половина метра. Хваната от пясъка, Лили никога не би могла да стигне толкова високо, за да се хване с ръце и да се изтегли догоре…

„Там трябва да има още някой — осъзна Джуда. — Държи я на ръце.“

И тогава го видя.

Но само защото знаеше какво да търси.

Видя на сантиметри от обърнатото нагоре лице на Лили да се подава дуло. Дулото на снайперска пушка… и не каква да е, а дългоцевна „Барет М82А1А“.

С уточнението, че цевта не се използваше по предназначение.

В случая се използваше вместо шнорхел от онзи, който беше вдигнал на ръце Лили, от човек, затрупан с пясък!

Едва след като върнаха капана в изходното му състояние, Джуда можа да оцени по достойнство онова, което ставаше под Лили.

Когато пясъкът се източи, той видя Стреч — командосът бе стъпил на върха на статуята на крилатия лъв и обърнал лице нагоре, бе захапал разглобената цев на карабината — и бе сложил на раменете си Лили, която поддържаше равновесие в перфектна поза на балерина!

Стреч наистина бе взел съдбоносно решение.

Това решение щеше да се окаже изключително удачно, макар и по съвсем различна причина, защото Джуда щеше да запази живота им и да ги вземе със себе си.

Отмъстителя и отрядът му нямаше да имат подобен късмет.

На изходния тунел от пещерата с Висящите градини ги чакаше отряд на американските ГЕС, предвождан от Кал Калис.

Който бе получил изрична заповед да не проявява милост.

Отмъстителя и израелците — решили, че са се измъкнали с частта — излязоха от подземните тунели… и видяха хеликоптера си — обгорял и димящ, унищожен. Пилотите бяха застреляни.

В следващия миг ги заобиколиха хората на Калис.

Израелците моментално бяха обезоръжени. След това бавно и с наслаждение Кал Калис ги екзекутира лично… един по един, като остави Отмъстителя последен. Застреля всички в тила, като не преставаше да се усмихва. Калис обожаваше да му бъдат възлагани такива задачи.

След това взе частта от свитите им конвулсивно пръсти и отлетя с хората си.

Остави труповете на пустинните лешояди.

Уест не можеше да направи нищо, освен да гледа как качват Стреч и Лили в хеликоптера на Джуда…

… още повече че около тях с Мечо Пух започнаха да се забиват куршуми: два атакуващи американски „Апачи“ внезапно изникнаха иззад сталактита.

Хор тревожно изпищя.

Уест се забави и…

Но Мечо Пух не се забави и спаси живота на Уест — дръпна го рязко в квадратната шахта на зикурата.

Джуда чу стрелбата и рязко се обърна да види каква е причината.

И забеляза двете мънички фигурки на Мечо Пух и Уест на върха на зикурата, след това забеляза как Мечо Пух дърпа Уест във вътрешността на шахтата, за която знаеше, че е известна под името Входа на жреците.

— Джак! — възкликна Джуда. — Е, ти изигра ролята си. И вече не си защитен вид. Което значи, че е време да умреш.

Качи се в тежковъоръжения „Блек Хоук“, в който вече бяха набутали пленените Стреч и Лили. Хеликоптерът излетя от пещерата.

Бързо го последваха и останалите „Апачи“ и „Блек Хоук“. Пехотата също започна да се изтегля през взривения вход на Висящите градини.

Когато всичките му хора излязоха, Джуда — не бе изпуснал нито за миг върха на зикурата, където за последен път бе видял Уест — даде последната си заповед.

— Стреляй в сталактита. Свали го върху зикурата.

Пилотът се поколеба.

— Но, сър… това място е истори…

— Стреляй веднага или ще те изхвърля от хеликоптера!

И пилотът се подчини.